Какво представлява собственият капитал?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Собственият капитал представлява стойността, която би била възстановена на акционерите на дружеството, ако всички активи бъдат ликвидирани и всички дългове на дружеството бъдат изплатени.
• Можем да мислим за собствения капитал и като за степен на остатъчна собственост върху дадена фирма или актив след приспадане на всички дългове, свързани с този актив.
• Собственият капитал представлява делът на акционерите във фирмата, посочен в баланса на фирмата.
• Собственият капитал се изчислява като от общата сума на активите на дружеството извадим общата сума на пасивите му. Използва се в няколко ключови финансови съотношения, като например възвръщаемост на собствения капитал.
• Жилищният капитал е стойността на имуществото на собственика на жилище (без дълговете) и е друг начин, по който се използва терминът собствен капитал.

Как работи собственият капитал на акционерите

Чрез сравняване на конкретни числа, отразяващи всичко, което компанията притежава, и всичко, което дължи, уравнението „активи минус пасиви“ на собствения капитал дава ясна картина на финансите на компанията. Това от своя страна лесно се тълкува от инвеститорите и анализаторите. Собственият капитал се използва като капитал, набран от дружеството, който след това се използва за закупуване на активи, инвестиране в проекти и финансиране на операции. Фирмата обикновено може да набере капитал чрез емитиране на дълг (под формата на заем или чрез облигации) или на собствен капитал (чрез продажба на акции). Инвеститорите обикновено се стремят към инвестиции в собствен капитал, тъй като те предоставят по-голяма възможност за участие в печалбите и растежа на фирмата.

Собственият капитал е важен, тъй като представлява стойността на дела на инвеститора във фирмата, представен чрез дела на нейните акции. Притежаването на акции в дадена компания дава на акционерите потенциал за капиталови печалби и дивиденти. Притежаването на акции също така дава на акционерите правото да гласуват за корпоративни действия и избори за съвет на директорите. Тези предимства на собствеността върху акции насърчават постоянния интерес на акционерите към дружеството.

Собственият капитал на акционерите може да бъде както отрицателен, така и положителен. Ако той е положителен, дружеството разполага с достатъчно активи, за да покрие задълженията си. Ако е отрицателен, задълженията на дружеството надвишават неговите активи; ако е продължителен, това се счита за балансова несъстоятелност. Обикновено инвеститорите разглеждат дружествата с отрицателен акционерен капитал като рискови или опасни инвестиции. Собственият капитал на акционерите сам по себе си не е окончателен показател за финансовото състояние на дружеството; използван в комбинация с други инструменти и показатели, инвеститорът може точно да анализира състоянието на организацията.

Формула и начин за изчисляване на собствения капитал на акционерите

Следната формула и изчисление могат да се използват за определяне на собствения капитал на фирмата, който се получава от счетоводното уравнение:

Собствен капитал на акционерите = Общо активи – Общо пасиви

Тази информация може да се намери в счетоводния баланс, където трябва да се следват следните четири стъпки:

• Намерете общата сума на активите на дружеството в счетоводния баланс за периода.
• Намерете общата сума на пасивите, които трябва да бъдат посочени отделно в счетоводния баланс.
• Извадете общите пасиви от общите активи, за да получите собствения капитал на акционерите.
• Обърнете внимание, че общите активи ще бъдат равни на сумата от пасивите и общия собствен капитал.

Собственият капитал на акционерите може да се изрази и като акционерния капитал и неразпределената печалба на дружеството, намалени със стойността на изкупените собствени акции. Този метод обаче е по-рядко използван. Въпреки че и двата метода дават точна цифра, използването на общите активи и общите пасиви е по-илюстративно за финансовото състояние на компанията.

Какви са компонентите на собствения капитал на акционерите

Неразпределената печалба е част от собствения капитал на акционерите и представлява процентът от нетната печалба, който не е бил изплатен на акционерите под формата на дивиденти. Мислете за неразпределената печалба като за спестявания, тъй като тя представлява кумулативната сума на печалбите, които са били спестени и заделени или задържани за бъдеща употреба. Неразпределената печалба нараства с времето, тъй като дружеството продължава да реинвестира част от своите приходи.

В определен момент сумата на натрупаната неразпределена печалба може да надхвърли размера на собствения капитал, внесен от акционерите. Неразпределената печалба обикновено е най-големият компонент на собствения капитал на акционерите за компании, които работят от много години.

Съкровищните акции представляват акции, които компанията е изкупила обратно от съществуващите акционери. Компаниите могат да направят обратно изкупуване, когато ръководството не може да използва целия наличен собствен капитал по начини, които биха могли да осигурят най-добра възвръщаемост. Акциите, изкупени обратно от компаниите, стават собствени акции, а стойността им в долари се отбелязва в сметка, наречена собствени акции, която е контра-сметка на сметките за инвеститорски капитал и неразпределена печалба. Дружествата могат да емитират обратно собствени акции на акционерите, когато трябва да наберат пари.

Мнозина разглеждат собствения капитал на акционерите като представляващ нетните активи на компанията – неговата нетна стойност, така да се каже, е сумата, която акционерите биха получили, ако компанията ликвидира всичките си активи и изплати всичките си дългове.

Пример за собствен капитал на акционерите

Използвайки исторически пример, по-долу е представена част от баланса на Exxon Mobil Corporation (XOM) към 30 септември 2018 г.:

• Общата стойност на активите е 354 628 USD.
• Общите пасиви са 157 797 USD.
• Общият размер на собствения капитал е 196 831 USD.

Счетоводното уравнение, според което Активите = Пасивите + Собствения капитал, се изчислява, както следва:

Собствен капитал на акционерите = 354 628 щатски долара, (Общо активи) – 157 797 щатски долара (Общо пасиви) = 196 831 щатски долара

Други форми на собствен капитал

Концепцията за собствения капитал намира приложение не само при оценката на компаниите. В по-общ план можем да разглеждаме собствения капитал като степен на собственост върху всеки актив след приспадане на всички дългове, свързани с този актив.

По-долу са представени няколко често срещани варианта на собствения капитал:

• Акция или друга ценна книга, представляваща дял от собствеността в дадена компания.
• В счетоводния баланс на дружеството сумата на средствата, внесени от собствениците или акционерите, плюс неразпределената печалба (или загуба). Това може да се нарече и собствен капитал на акционерите или акционерен капитал.
• Стойността на ценните книжа в маржин сметка минус това, което притежателят на сметката е взел назаем от брокерската къща при маржин търговията.
• При недвижимите имоти разликата между текущата справедлива пазарна стойност на имота и сумата, която собственикът все още дължи по ипотеката. Това е сумата, която собственикът би получил след продажбата на имота и изплащането на всички залози. Нарича се още „стойност на недвижимия имот“.
• Когато дадено предприятие фалира и трябва да се ликвидира, собственият капитал е сумата, която остава, след като предприятието изплати задълженията си към кредиторите. Това често се нарича „собствен капитал“, известен също като рисков капитал или „отговорен капитал“.

Частен капитал 

Когато дадена инвестиция се търгува публично, пазарната стойност на собствения капитал е лесно достъпна, като се погледне цената на акциите на компанията и нейната пазарна капитализация. За частните предприятия пазарният механизъм не съществува, така че трябва да се използват други форми на оценяване, за да се определи стойността.

Частният капитал обикновено се отнася до такава оценка на дружества, които не се търгуват публично. Все още се прилага счетоводното уравнение, при което декларираният собствен капитал в счетоводния баланс е това, което остава при изваждането на пасивите от активите, като се стига до оценка на счетоводната стойност. След това частните дружества могат да търсят инвеститори чрез директна продажба на акции при частни пласменти. Тези инвеститори в частен капитал могат да включват институции като пенсионни фондове, университетски фондове, застрахователни компании или акредитирани лица.

Частният капитал често се продава на фондове и инвеститори, които са специализирани в преки инвестиции, в частни компании или участват в изкупуване на публични компании с ливъридж (LBO). При LBO транзакция дадена компания получава заем от частна капиталова компания, за да финансира придобиването на подразделение на друга компания. Паричните потоци или активите на придобиваното дружество обикновено обезпечават заема. Мецанин дългът е частен заем, който обикновено се предоставя от търговска банка или фирма за рисков капитал. Мецанин сделките често включват комбинация от дълг и собствен капитал под формата на подчинен заем или варанти, обикновени или привилегировани акции.

Частният капитал влиза в действие на различни етапи от жизнения цикъл на компанията. Обикновено една млада компания, която няма приходи или печалби, не може да си позволи да вземе заем, затова трябва да получи капитал от приятели и семейство или от отделни „ангели инвеститори“. Рисковите капиталисти се включват, когато компанията най-накрая е създала своя продукт или услуга и е готова да ги пусне на пазара. Някои от най-големите и успешни корпорации в технологичния сектор, като Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft – или това, което се нарича GAFAM – са започнали с финансиране от рисков капитал.

Видове финансиране с частен капитал

Рисковите капиталисти предоставят повечето частни капиталови инвестиции в замяна на ранен миноритарен дял. Понякога рисковият капиталист заема място в борда на директорите на компаниите от портфолиото си, което му осигурява активна роля в управлението на компанията. Рисковите капиталисти се стремят да постигнат големи успехи в началото и да излязат от инвестициите в рамките на пет до седем години. LBO е един от най-разпространените видове финансиране с частен капитал и може да се случи, когато компанията узрее.

Последният вид частен капитал е частна инвестиция в публично дружество (PIPE). PIPE е покупка на акции на дружество от частна инвестиционна компания, взаимен фонд или друг квалифициран инвеститор с отстъпка от текущата пазарна стойност на акция с цел набиране на капитал.

За разлика от акционерния капитал, частният капитал не е достъпен за обикновения човек. Само „акредитирани“ инвеститори, които имат нетно състояние от поне 1 млн. долара, могат да участват в частни капиталови дружества или дружества за рисков капитал. За такива начинания може да се изисква формуляр 4, в зависимост от мащаба им. За инвеститорите, които не отговарят на този показател, има възможност за фондовете за дялово участие, търгувани на борсата (ETF).

Жилищен капитал 

Жилищният собствен капитал е приблизително сравним със стойността, която се съдържа в собствеността на жилището. Размерът на собствения капитал в жилището представлява каква част от жилището се притежава изцяло, като се извади от дължимия ипотечен дълг. Собственият капитал на имот или жилище произтича от плащанията, извършени срещу ипотеката, включително първоначалната вноска и увеличението на стойността на имота.

Жилищният капитал често е най-големият източник на обезпечение на едно лице и собственикът може да го използва, за да получи заем за жилище, който някои наричат втора ипотека или кредитна линия за жилище (HELOC). Изтегляне на собствен капитал е вземане на пари от имот или заемане на пари срещу него.

Например, да кажем, че Самуил притежава жилище с ипотека върху него. Настоящата пазарна стойност на къщата е 175 000 лв., а дължимата ипотека възлиза на 100 000 лв. Сам разполага със собствен капитал в размер на 75 000 лв. или 175 000 лв. (общо активи) – 100 000 лв. (общо задължения).

Капитал на марката 

При определянето на собствения капитал на даден актив, особено за по-големите корпорации, е важно да се отбележи, че тези активи могат да включват както материални активи, като собственост, така и нематериални активи, като репутацията на компанията и идентичността на марката. В продължение на години реклама и развитие на клиентска база марката на компанията може да придобие присъща стойност. Някои наричат тази стойност „собствен капитал на марката“, който измерва стойността на марката в сравнение с генеричната или магазинната версия на даден продукт.

Например много любители на безалкохолни напитки ще посегнат към Coca Cola, преди да си купят безалкохолна напитка с друга марка, защото предпочитат вкуса или са по-запознати с аромата. Ако двулитровата бутилка безалкохолна напитка от друг бранд от магазина струва 1 лв., а двулитровата бутилка Coca Cola струва 2 лв., тогава собственият капитал на марката Coca Cola е 1 лв.

Съществува и отрицателен капитал на марката, когато хората ще платят повече за генеричен продукт или продукт с търговска марка, отколкото за определена търговска марка. Отрицателният собствен капитал на марката се среща рядко и може да възникне поради лоша публичност, като например изтегляне на продукт или злополука.

Собствен капитал спрямо възвръщаемост на собствения капитал

Възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) е мярка за финансова ефективност, която се изчислява чрез разделяне на нетния доход на собствения капитал. Тъй като собственият капитал на акционерите е равен на активите на дружеството минус неговия дълг, ROE може да се разглежда като възвръщаемост на нетните активи. Възвръщаемостта на собствения капитал се счита за мярка за това колко ефективно ръководството използва активите на дружеството, за да създава печалби.

Собственият капитал, както видяхме, има различни значения, но обикновено представлява собственост върху актив или дружество, като например акционерите, притежаващи собствен капитал в дадено дружество. Възвръщаемостта на собствения капитал е финансов показател, който измерва колко печалба е генерирана от собствения капитал на акционерите на дружеството.