Какво представляват индексните фондове?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Индексният фонд е портфейл от акции или облигации, предназначен да имитира състава и представянето на индекс на финансовия пазар.
• Индексните фондове имат по-ниски разходи и такси от активно управляваните фондове.
• Индексните фондове следват пасивна инвестиционна стратегия.
• Индексните фондове се стремят да съчетаят риска и възвръщаемостта на пазара въз основа на теорията, че в дългосрочен план пазарът ще постигне по-добри резултати от всяка отделна инвестиция.

Как работи индексният фонд

„Индексирането“ е форма на пасивно управление на фондове. Вместо мениджърът на фонда активно да подбира акции и да определя пазарния момент, т.е. да избира ценни книжа, в които да инвестира, и да определя кога да ги купува и продава, мениджърът на фонда изгражда портфейл, чиито притежания отразяват ценните книжа на определен индекс. Идеята е, че като имитира профила на индекса (фондовия пазар като цяло или широк сегмент от него) фондът също ще съответства на неговите резултати.

Почти за всеки съществуващ финансов пазар има индекс и индексен фонд. В САЩ най-популярните индексни фондове следват индекса S&P 500. Но широко се използват и няколко други индекса, включително:

• Wilshire 5000 Total Market Index, най-големият индекс на акции в САЩ
• Индекс MSCI EAFE, състоящ се от чуждестранни акции от Европа, Австралазия и Далечния изток
• Bloomberg U.S. Aggregate Bond Index, който следва общия пазар на облигации
• Индекс Nasdaq Composite, съставен от 3000 акции, регистрирани на борсата Nasdaq
• Индекс Dow Jones Industrial Average (DJIA), състоящ се от 30 компании с голяма пазарна капитализация

Например индексен фонд, проследяващ DJIA, инвестира в същите 30 големи и публични компании, които съставляват този индекс.

Портфейлите на индексните фондове се променят съществено само при промяна на техните референтни индекси. Ако фондът следва претеглен индекс, неговите мениджъри могат периодично да ребалансират процента на различните ценни книжа, за да отразят тежестта на присъствието им в бенчмарка. Претеглянето е метод, който балансира влиянието на всяко отделно притежание в даден индекс или портфейл.

Индексни фондове срещу активно управлявани фондове

Инвестирането в индексен фонд е форма на пасивно инвестиране. Противоположната стратегия е активното инвестиране, което се реализира в активно управляваните взаимни фондове – тези с портфейл от ценни книжа, които мениджърите, описани по-горе, избират и определят пазарния момент.

По-ниски разходи

Едно от основните предимства на индексните фондове пред техните активно управлявани аналози е по-ниският коефициент на разходите за управление. Коефициентът на разходите на фонда (известен още като коефициент на разходите за управление) включва всички оперативни разходи, като например плащанията към консултанти и мениджъри, такси за транзакции, данъци и счетоводни такси.

Тъй като мениджърите на индексни фондове просто възпроизвеждат представянето на референтен индекс, те не се нуждаят от услугите на изследователски анализатори и други лица, които подпомагат процеса на избор на акции. Мениджърите на индексни фондове търгуват по-рядко с притежаваните активи, като понасят по-малко такси и комисиони за транзакции. За разлика от тях, активно управляваните фондове имат по-голям персонал и извършват повече транзакции, което увеличава разходите за извършване на дейността.

Допълнителните разходи за управление на фонда се отразяват в съотношението на разходите на фонда и се прехвърлят върху инвеститорите. В резултат на това евтините индексни фондове често струват по-малко от 1 % (обикновено от 0,2 % до 0,5 %, като някои фирми предлагат дори по-ниски разходни коефициенти от 0,05 % или по-малко) в сравнение с много по-високите такси, които се събират от активно управляваните фондове, обикновено от 1 % до 2,5 %.

Съотношението на разходите оказва пряко влияние върху цялостното представяне на фонда. Активно управляваните фондове с техните често по-високи съотношения на разходите автоматично се оказват в по-неблагоприятно положение от индексните фондове и се борят да не изостават от своите бенчмаркове по отношение на общата възвръщаемост.

Ако имате онлайн брокерска сметка, проверете нейния скрининг за взаимни фондове или ETF, за да видите кои индексни фондове са достъпни за вас.

Пример за индексен фонд

Индексните фондове съществуват от 70-те години на миналия век. Популярността на пасивното инвестиране, привлекателността на ниските такси и дългогодишният бичи пазар се съчетаха, за да ги доведат до възход през 2010-те години. За 2021 г., по данни на Morningstar Research, инвеститорите са вложили повече от 400 млрд. долара в индексни фондове във всички класове активи. За същия период активно управляваните фондове отбелязват отлив от 188 млрд. долара.

Единственият фонд, с който започна всичко това, основан от председателя на Vanguard Джон Боугъл през 1976 г., остава един от най-добрите заради цялостното си дългосрочно представяне и ниските си разходи. Фондът Vanguard 500 Index Fund следва вярно индекса S&P 500 по състав и резултати. Към второто тримесечие на 2022 г. фондът Admiral Shares (VFIAX) на Vanguard отчита средна 10-годишна кумулативна възвръщаемост от 237% % спрямо 238,1% от индекса S&P 500, като показва много малка грешка при проследяването. Коефициентът на разходите е 0,04%, а минималната инвестиция е 3000 долара.