Какво представлява ливъриджът?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Ливъриджът се отнася до използването на дълг (заемни средства) за увеличаване на възвръщаемостта от даден проект или инвестиция.
• Инвеститорите използват ливъридж, за да увеличат покупателната си способност на пазара.
• Компаниите използват ливъридж, за да финансират своите активи – вместо да емитират акции за набиране на капитал, компаниите могат да използват дълг, за да инвестират в бизнес операции в опит да увеличат стойността за акционерите.

Разбиране на ливъриджа

Ливъриджът е използването на дълг (заемен капитал) за осъществяване на инвестиция или проект. Резултатът е умножаване на потенциалната възвръщаемост от проекта. Също така ливъриджът ще умножи и потенциалния риск от спад, ако инвестицията не се осъществи. Когато се говори за компания, имот или инвестиция като „силно задлъжняла“, това означава, че тази позиция има повече дълг, отколкото собствен капитал.

Концепцията за ливъридж може да се ползва както от инвеститорите, така и от компаниите. Инвеститорите използват ливъридж, защото искат да увеличат в пъти възвръщаемостта, която може да бъде осигурена от дадена инвестиция. Те използват ливъридж за своите инвестиции и боравят с различни инструменти, включително опции, фючърси и маржин сметки. Дружествата могат да използват ливъридж, за да финансират своите активи. С други думи, вместо да емитират акции за набиране на капитал, компаниите могат да използват дългово финансиране, за да инвестират в бизнес операции и така да се опитат да увеличат стойността за акционерите.

Инвеститорите, на които не им е удобно да използват ливъридж директно, имат различни начини за непряк достъп до ливъридж. Те могат да инвестират в компании, които използват ливъридж в нормалния ход на своята дейност, за да финансират или разширяват операциите – без да увеличават своите разходи.

Специални съображения

Анализа на баланса помага на инвеститорите да проучат дълговете и собствения капитал в счетоводните книги на различни фирми и да инвестират само в компании, които използват ливъридж в полза на бизнеса си. Статистически данни като дълг към собствен капитал (D/E), възвръщаемост на собствения капитал (ROE) и възвръщаемост на използвания капитал (ROCE) представят пред инвеститорите повече информация, чрез която могат да определят по какъв начин компаниите използват капитала и каква част от него са взели назаем.

За да се оценят правилно тези статистически данни, е важно да се има предвид, че ливъриджът се среща в няколко разновидности – финансов, оперативен и комбиниран ливъридж.

Всеки фундаментален анализ използва степента на оперативния ливъридж. Степента на оперативния ливъридж може да се изчисли, като се раздели процентното изменение на печалбата на акция (EPS) на процентното изменение на печалбата преди лихви и данъци (EBIT) на дружеството за определен период.

По сходен начин можем да се изчисли степента на оперативен ливъридж, като трябва да се раздели EBIT на дружеството на EBIT минус разходите за лихви. Степента на оперативния ливъридж трябва да има по-високо ниво на волатилност от печалбата на дружеството на акция.

Анализът на DuPont използва така наречения „мултипликатор на собствения капитал“ за измерване на финансовия ливъридж. Множителят на собствения капитал може да се изчисли, като се разделят общите активи на фирмата на общия ѝ собствен капитал. След като бъде изчислен, финансовият ливъридж се умножава по оборота на общите активи и маржа на печалбата, за да се получи възвръщаемостта на собствения капитал. Например, ако публично търгувана компания има общи активи на стойност 500 милиона лв и собствен капитал на стойност 250 милиона лв, тогава мултипликаторът на собствения капитал е 2,0 (500 милиона лв/ 250 милиона лв). Това показва, че компанията е финансирала половината от общите си активи със собствен капитал. Следователно по-големите коефициенти на собствения капитал предполагат по-голям финансов ливъридж.

Ако четенето на електронни таблици и извършването на фундаментален анализ не ви се струва като приятно занимание, можете да закупите борсово търгувани фондове (ETF) или взаимни фондове, които използват ливъридж. Използвайки тези инструменти, можете да делегирате проучванията и инвестиционните решения на експерти.

Ливъридж срещу маржин

Маржинът е специален вид ливъридж, който включва използването на съществуващи парични средства или ценни книжа като обезпечение, за да се увеличи покупателната способност на финансовите пазари. Маржинът позволява да се заемат пари от брокер срещу фиксиран лихвен процент за закупуване на ценни книжа, опции или фючърсни договори с очакване за получаване на значително висока възвръщаемост.

По този начин можете да използвате маржин, за да създадете ливъридж, като увеличите покупателната си способност с размера на маржин сумата – например, ако обезпечението, необходимо за закупуване на ценни книжа на стойност 10 000 лв, е 1 000 USD, ще имате маржин 1:10 (и 10x ливъридж).

Недостатъци на ливъриджа

Ливъриджът е многостранен и сложен инструмент. На теория всичко звучи чудесно и правилното използване на ливъридж може да ви докара повече печалба, но обратното също е вярно. Ливъриджът увеличава както печалбите, така и загубите. Ако инвеститорът използва ливъридж, за да направи инвестиция, но инвестицията се движи срещу него, шанса да изгуби е много по-голям, отколкото би била, ако не беше използвал ливъридж.

Поради тази причина ливъриджът често трябва да се избягва от начинаещите инвеститори, докато не натрупат повече опит. Възможно е една компания да използва ливъридж, за да генерира богатство за акционерите, но ако не успее да го направи, всички разходи за лихви и кредитният риск от неизпълнение унищожават стойността на акционерите.

Финансовата криза от 2007-2008 г.

Финансовата криза от 2007-2008 г., подобно на много предишни финансови кризи, отчасти се дължи на „прекомерния ливъридж“.

Потребителите в Съединените щати и много други развити страни имаха високи нива на задлъжнялост спрямо заплатите си и спрямо стойността на обезпечените активи. Когато цените на жилищата спаднаха, а лихвените проценти по дълговете се върнаха на по-високи нива и предприятията уволниха служители, кредитополучателите вече не можеха да си позволят да плащат дълговете, а кредиторите не можеха да възстановят главницата си чрез продажба на обезпеченията.

Финансовите институции бяха силно задлъжнели. Например в последния си годишен финансов отчет Lehman Brothers показа счетоводен ливъридж от 31,4 пъти (691 млрд. долара активи, разделени на 22 млрд. долара собствен капитал). Условният ливъридж на банките е бил повече от два пъти по-висок поради задбалансовите сделки. 

Примери за ливъридж

Ливъридж в бизнеса

Бизнесът използва ливъридж, за да стартира нови проекти, да финансира закупуването на инвентар и да разширява дейността си.

За много предприятия вземането на пари назаем може да бъде по-изгодно, отколкото използването на собствен капитал или продажбата на активи за финансиране на сделки. Когато бизнесът използва ливъридж – чрез емитиране на облигации или вземане на заеми – не е необходимо да се отказва от дялове от собствеността в компанията, както е, когато компанията приема нови инвеститори или емитира повече акции.

Създадена е компания с инвестиция от 5 млн. лв от инвеститори, като собственият капитал в компанията е 5 млн. лв – това са парите, които компанията може да използва за дейността си. Ако компанията използва дългово финансиране, като вземе назаем 20 млн. долара, тя вече разполага с 25 млн. долара, които може да инвестира в бизнес операции, и с повече възможности за увеличаване на стойността за акционерите.

Например един автомобилен производител може да вземе заем, за да построи нов завод. Новата фабрика би позволила на автомобилния производител да увеличи броя на произведените от него автомобили и да увеличи печалбите си.

Ливъриджът в личните финанси

Когато става въпрос за личните ви финанси, може да се изненадате колко често използвате ливъридж. Всеки път, когато вземате пари назаем, за да придобиете актив или потенциално да увеличите парите си, вие използвате ливъридж. Може да използвате ливъридж, когато правите следното:

• Купувате жилище: Когато купувате къща или апартамент с ипотечен кредит, използвате ливъридж, за да купите имот. С течение на времето натрупвате собствен капитал – или собственост – в дома си, като изплащате все по-голяма част от ипотеката. Така получавате възвръщаемост на инвестицията в дома си.
• Вземате студентски заеми: Когато вземате пари назаем, за да платите за обучение, вие използвате дълг, за да инвестирате в образованието и бъдещето си. С течение на времето дипломата ви повишава потенциала ви за печалба. По-високата заплата ви позволява да си възвърнете първоначалната инвестиция, финансирана с дълг.
• Закупувате автомобил: Ако трябва да си купите автомобил, можете да го закупите със заем за кола – форма на ливъридж, която трябва да се използва внимателно. Автомобилите са амортизиращи се активи, което означава, че с течение на времето губят стойността си. Но обикновено купувате автомобил, за да си осигурите транспорт, а не за да получите добра възвръщаемост на инвестицията, а притежаването на автомобил може да ви е необходимо, за да получавате доходи.

Преди да използвате ливъридж в личния си живот, не забравяйте да прецените плюсовете и минусите. Затъването в дългове може да има сериозни последици. Ако не можете да си позволите да върнете взетите назаем средства, това ще навреди на кредита ви или може да доведе до изземване на имот.

Ливъридж в инвестирането

Ливъриджът може да предложи на инвеститорите мощен инструмент за увеличаване на възвръщаемостта им, въпреки че използването на ливъридж в инвестирането е свързано и с някои големи рискове. Ливъриджът в инвестирането се нарича маржин покупка и е инвестиционна техника, която трябва да се използва с повишено внимание, особено от неопитни инвеститори, поради големия потенциал за загуби.