Какво е хиперинфлация?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Хиперинфлация означава бързо и неудържимо повишаване на цените в дадена икономика, обикновено с темпове, надвишаващи 50% всеки месец във времето.
• Хиперинфлация може да възникне по време на война и икономически сътресения в основната производствена икономика, в съчетание с печатане на прекомерно количество пари от централната банка.
• Хиперинфлацията може да доведе до рязко покачване на цените на основни стоки – като храна и гориво, тъй като те стават дефицитни.
• Макар че хиперинфлациите обикновено са редки, веднъж започнали, те могат да излязат извън контрол.

Разбиране на хиперинфлацията

Хиперинфлация настъпва, когато цените се повишават с повече от 50% на месец за определен период от време. Хиперинфлацията води до това, че потребителите и предприятията се нуждаят от повече пари, за да купуват продукти, поради по-високите цени.

Докато нормалната инфлация се измерва с месечни увеличения на цените, хиперинфлацията се измерва с експоненциални дневни увеличения, които могат да достигнат от 5% до 10% на ден. Хиперинфлация настъпва, когато темпът на инфлация надхвърли 50% за период от един месец.

Представете си, че разходите за пазаруване на храна нарастват от 500 лв. на седмица до 750 лв. на седмица през следващия месец, до 1125 лв. на седмица през следващия месец и т.н. Ако заплатите не са в крак с инфлацията в една икономика, жизненият стандарт на хората се понижава, защото те не могат да си позволят да плащат за основните си нужди и разходи за живот.

Хиперинфлацията може да доведе до редица последици за една икономика. Хората могат да трупат стоки, включително бързо развалящи се, като например храни, заради повишаващите се цени, което от своя страна може да доведе до недостиг на хранителни продукти. Когато цените се повишат прекомерно, парите в брой или спестяванията, депозирани в банки, намаляват стойността си или стават безполезни, тъй като парите имат много по-малка покупателна способност. Финансовото състояние на потребителите се влошава и може да доведе до фалит.

Освен това хората може да не депозират парите си във финансови институции, което води до фалит на банки и кредитори. Приходите от данъци също могат да намалеят, ако потребителите и предприятията не могат да плащат, което може да доведе до невъзможност на правителствата да предоставят основни услуги.

Защо настъпва хиперинфлация

Въпреки че хиперинфлацията може да бъде предизвикана от редица причини, по-долу са изброени някои от най-често срещаните причини за хиперинфлация.

Прекомерно парично предлагане

Хиперинфлация се наблюдава в периоди на сериозни икономически сътресения и депресия. Депресията е продължителен период на свиване на икономиката, което означава, че темпът на растеж е отрицателен. Рецесията обикновено е период на отрицателен растеж, който продължава повече от две тримесечия или шест месеца.

Депресията, от друга страна, може да продължи години, но също така се характеризира с изключително висока безработица, фирмени и лични фалити, по-ниска производителност и по-малко кредитиране или налични кредити.

Реакцията на депресията обикновено е увеличаване на паричното предлагане от страна на централната банка. Допълнителните пари имат за цел да насърчат банките да отпускат заеми на потребителите и предприятията, за да създадат условия за разходи и инвестиции.

Ако обаче увеличението на паричното предлагане не е подкрепено от икономически растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП), резултатът може да доведе до хиперинфлация. Ако БВП, който е мярка за производството на стоки и услуги в една икономика, не расте, предприятията повишават цените, за да увеличат печалбите си и да останат на повърхността.

Тъй като потребителите разполагат с повече пари, те плащат по-високи цени, което води до инфлация. Тъй като икономиката се влошава още повече, компаниите налагат по-високи цени, потребителите плащат повече, а централната банка печата повече пари, което води до порочен кръг на хиперинфлация.

Загуба на доверие в икономиката или паричната система

По време на война хиперинфлацията често се появява, когато се загуби доверието във валутата на страната и способността на централната банка да поддържа стойността на валутата в последствие. Компаниите, които продават стоки в страната и извън нея, изискват рискова премия за приемане на тяхната валута, като повишават цените си. Резултатът може да доведе до експоненциално нарастване на цените или до хиперинфлация.

Ако правителството не се управлява правилно, гражданите също могат да загубят доверие в стойността на валутата на страната си. Когато валутата се възприема като малоценна или безценна, хората започват да трупат стоки и блага, които имат стойност.

Когато цените започнат да се покачват, основните стоки – като храна и гориво – стават дефицитни, което води до възходяща спирала на цените. В отговор на това правителството е принудено да печата още повече пари, за да се опита да стабилизира цените и да осигури ликвидност, което само задълбочава проблема.

Често липсата на доверие се отразява в отлив на инвестиции, които напускат страната по време на икономически сътресения и войни. При тези изходящи потоци стойността на валутата на страната се обезценява, тъй като инвеститорите продават инвестициите на своята страна в замяна на инвестиции на друга държава. Централната банка често налага капиталов контрол, който представлява забрана за изнасяне на пари от страната.

Пример от реалния живот

Един от най-опустошителните и продължителни епизоди на хиперинфлация се наблюдава в бивша Югославия през 90-те години на ХХ век. На прага на разпадането на държавата, в нея вече се наблюдаваше инфлация с темпове, надвишаващи 76% годишно.

През 1991 г. става ясно, че тогавашният лидер на сръбската провинция Слободан Милошевич е ограбил националната хазна, като е наредил на сръбската централна банка да отпусне заеми на стойност 1,4 млрд. долара на негови приближени.

Кражбата принуди централната банка на правителството да отпечата прекомерно количество пари, за да може да се справи с финансовите си задължения. Хиперинфлацията бързо обхвана икономиката, заличавайки това, което беше останало от богатството на страната, принуждавайки населението да разменя стоки. Темповете на инфлация почти се удвояваха всеки ден, докато достигнаха непостижимия размер от 313 милиона процента месечно.

Централната банка беше принудена да печата още пари, само за да поддържа работата на правителството, докато икономиката се свличаше надолу.

Правителството бързо пое контрола върху производството и заплатите, което доведе до недостиг на храна. Доходите спаднаха с повече от 50%, а производството спря да функционира. В крайна сметка правителството замени валутата си с германска марка, което помогна за стабилизирането на икономиката.