Какво представлява счетоводният баланс?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Счетоводният баланс е финансов отчет, който представя активите, пасивите и собствения капитал на дружеството.
• Счетоводният баланс е един от трите основни финансови отчета, които се използват за оценка на бизнеса.
• Той предоставя моментна снимка на финансите на компанията (какво притежава и какво дължи) към датата на публикуване.
• Счетоводният баланс следва уравнение, което приравнява активите към сумата на пасивите и собствения капитал на акционерите.
• Фундаменталните анализатори използват балансите, за да изчислят финансовите съотношения.

Как работи счетоводният баланс

Счетоводният баланс дава обща представа за състоянието на финансите на дружеството в даден момент. Сам по себе си той не може да даде представа за тенденциите, които се проявяват за по-дълъг период. Поради тази причина балансът трябва да се сравнява с този от предходни периоди.

Инвеститорите могат да добият представа за финансовото състояние на дружеството, като използват редица съотношения, които могат да бъдат изведени от баланса, включително съотношението дълг/собствен капитал и коефициент на бърза ликвидност, както и много други. Отчетът за приходите и разходите и отчетът за паричните потоци също предоставят ценен контекст за оценка на финансите на компанията, както и всички бележки или допълнения в отчета за приходите и разходите, които могат да се позовават на баланса.

Счетоводният баланс отговаря на следното счетоводно уравнение, при което активите от едната страна и пасивите плюс собствения капитал на акционерите от другата страна се балансират:

Активи = Пасиви + Собствен капитал

Тази формула е интуитивна. Това е така, защото компанията трябва да плати за всички неща, които притежава (активи), като или вземе пари назаем (поемайки задължения), или ги вземе от инвеститорите (емитирайки акционерен капитал).

Ако едно дружество вземе петгодишен заем от банка в размер на 4000 лв., неговите активи (по-конкретно паричната сметка) ще се увеличат с 4000 лв. Пасивите му (по-конкретно сметката за дългосрочен дълг) също ще се увеличат с 4000 лв., което ще балансира двете страни на уравнението. Ако компанията вземе 8000 лв. от инвеститори, нейните активи ще се увеличат с тази сума, както и собственият капитал на акционерите. Всички приходи, които дружеството генерира, надвишаващи разходите му, ще отидат в сметката за собствен капитал на акционерите. Тези приходи ще бъдат балансирани от страна на активите, появявайки се като парични средства, инвестиции, материални запаси или други активи.

Специални съображения

Както беше отбелязано по-горе, в баланса на компанията можете да намерите информация за активите, пасивите и собствения капитал. Активите винаги трябва да са равни на пасивите и собствения капитал на акционерите. Това означава, че балансът винаги трябва да е балансиран, откъдето идва и името му. Ако те не са балансирани, може да има някои проблеми, включително неверни или неправилно поставени данни, грешки при инвентаризацията или обменните курсове, или неправилни изчисления.

Всяка категория се състои от няколко по-малки сметки, които разбиват спецификата на финансите на компанията. Тези сметки се различават значително в зависимост от отрасъла и едни и същи термини могат да имат различни последствия в зависимост от естеството на бизнеса. Но има няколко общи компонента, с които инвеститорите вероятно ще се сблъскат.

Компоненти на счетоводния баланс

Активи

Сметките в този сегмент са изброени отгоре надолу по реда на тяхната ликвидност. Това е лекотата, с която те могат да бъдат превърнати в парични средства. Те се разделят на текущи активи, които могат да бъдат превърнати в парични средства в рамките на една година или по-малко; и нетекущи или дългосрочни активи, които не могат.

Ето общия ред на сметките в рамките на текущите активи:

• Парите и паричните еквиваленти са най-ликвидните активи и могат да включват съкровищни бонове и краткосрочни депозитни сертификати, както и твърда валута.
• Търгуемите ценни книжа са дялови и дългови ценни книжа, за които има ликвиден пазар.
• Вземанията се отнасят до парите, които клиентите дължат на компанията. Това може да включва резерв за съмнителни вземания, тъй като някои клиенти може да не платят това, което дължат.
• Материалните запаси се отнасят до всички стоки на разположение за продажба, оценени по по-ниската от себестойността или пазарната цена.
• Предплатените разходи представляват стойност, която вече е платена, като например застраховка, рекламни договори или наем.

Дългосрочните активи включват следното:

• Дългосрочните инвестиции са ценни книжа, които няма или не могат да бъдат ликвидирани през следващата година.
• Дълготрайните активи включват земя, машини, оборудване, сгради и други дълготрайни, обикновено капиталоемки активи.
• Нематериалните активи включват нефизически (но все пак ценни) активи като интелектуална собственост и репутация. Тези активи обикновено се посочват в счетоводния баланс само ако са придобити, а не са разработени в предприятието. По този начин тяхната стойност може да бъде силно занижена (например като не се включи световно признато лого) или също толкова силно завишена.

Пасиви

Пасив е всяка сума, която дружеството дължи на външни лица – от сметки, които трябва да плати на доставчици, през лихви по облигации, издадени на кредитори, до наеми, комунални услуги и заплати. Краткосрочните задължения са дължими в рамките на една година и се изброяват по реда на датата на падежа им. Дългосрочните задължения, от друга страна, са дължими във всеки един момент след една година.

Сметките за текущи пасиви могат да включват:

• Текущата част на дългосрочния дълг е частта от дългосрочния дълг, дължима през следващите 12 месеца. Например, ако на дадено дружество остават 10 години до края на срока на заема, за да плати за своя склад, 1 година е текущ пасив, а 9 години – дългосрочен пасив.
• Задълженията за лихви са натрупани дължими лихви, които често се дължат като част от просрочено задължение, например просрочено плащане на данъци върху недвижими имоти.
• Задължения за заплати са заплати, възнаграждения и обезщетения на наетите лица, често за последния период на изплащане.
• Предплати на клиенти са пари, получени от клиент преди предоставянето на услугата или доставката на продукта. Дружеството има задължението (а) да предостави тази стока или услуга или (б) да върне парите на клиента.
• Дължими дивиденти са дивиденти, които са били разрешени за плащане, но все още не са издадени.
• Заслужени и незаслужени премии е подобно на предплащания, тъй като дружеството е получило пари предварително, все още не е изпълнило своята част от споразумението и трябва да върне незаслужените парични средства, ако не успее да го изпълни.
• Задълженията по сметките често са най-често срещаните текущи пасиви. Задълженията по сметки са дългови задължения по фактури, обработени като част от дейността на предприятието, които често са дължими в рамките на 30 дни от получаването им.

Дългосрочните задължения могат да включват:

• Дългосрочният дълг включва всички лихви и главници по емитирани облигации
• Задълженията към пенсионните фондове се отнасят до парите, които компанията е длъжна да внася в пенсионните сметки на своите служители
• Пасив по отсрочени данъци е сумата на данъците, които са натрупани, но няма да бъдат платени за друга година. Освен във времето, тази цифра съгласува разликите между изискванията за финансова отчетност и начина, по който се начислява данъкът, като например изчисленията на амортизацията.

Някои пасиви се считат за извънбалансови, което означава, че не се появяват в счетоводния баланс.

Собствен капитал

Собственият капитал е паричната сума, която може да се припише на собствениците на предприятието или на неговите акционери. Известен е също като нетни активи, тъй като е еквивалентен на общите активи на дружеството минус неговите пасиви или дълговете, които то дължи на лица, които не са акционери.

Неразпределената печалба е нетната печалба, която дружеството или реинвестира в бизнеса, или използва за изплащане на дългове. Останалата сума се разпределя между акционерите под формата на дивиденти.

Съкровищните акции са акциите, които дружеството е изкупило обратно. Те могат да бъдат продадени на по-късна дата, за да се наберат парични средства, или да бъдат запазени за отблъскване на враждебно поглъщане.

Някои компании емитират привилегировани акции, които ще бъдат изброени отделно от обикновените акции в този раздел. На привилегированите акции се присвоява произволна номинална стойност (както в някои случаи и на обикновените акции), която няма отношение към пазарната стойност на акциите. Сметките за обикновени и привилегировани акции се изчисляват, като се умножи номиналната стойност по броя на емитираните акции.

Допълнително внесеният капитал или капиталовият излишък представлява сумата, която акционерите са инвестирали, надвишаваща сметките за обикновени или привилегировани акции, които се основават на номиналната стойност, а не на пазарната цена. Собственият капитал на акционерите не е пряко свързан с пазарната капитализация на дружеството. Последната се базира на текущата цена на дадена акция, докато внесеният капитал е сумата на собствения капитал, който е бил закупен на всяка цена.

Значение на счетоводния баланс

Независимо от размера на компанията или отрасъла, в който тя работи, счетоводният баланс има много предимства.

Счетоводният баланс определя риска. В този финансов отчет се изброява всичко, което дружеството притежава, и всички негови дългове. Дружеството ще може бързо да прецени дали е взело твърде много пари назаем, дали притежаваните от него активи не са достатъчно ликвидни или дали има достатъчно пари в брой, за да посрещне текущите си нужди.

Счетоводните баланси се използват и за осигуряване на капитал. Обикновено дружеството трябва да предостави баланс на кредитора, за да си осигури бизнес заем. Дружеството обикновено трябва да предостави счетоводен баланс и на частни инвеститори, когато се опитва да си осигури частно капиталово финансиране. И в двата случая външната страна иска да оцени финансовото състояние на дружеството, кредитоспособността на бизнеса и дали дружеството ще бъде в състояние да изплати краткосрочните си дългове.

Мениджърите могат да изберат да използват финансови коефициенти, за да оценят ликвидността, рентабилността, платежоспособността и кадастъра (оборота) на компанията, използвайки финансови коефициенти, а някои финансови коефициенти се нуждаят от числа, взети от счетоводния баланс. Когато се анализират във времето или в сравнителен план спрямо конкурентни компании, мениджърите могат да разберат по-добре начините за подобряване на финансовото състояние на компанията.

И накрая, счетоводните баланси могат да привличат и задържат таланти. Служителите обикновено предпочитат да знаят, че работните им места са сигурни и че компанията, за която работят, е в добро състояние. За публичните дружества, които трябва да оповестяват своя баланс, това изискване дава възможност на служителите да прегледат колко парични средства има дружеството в наличност, дали дружеството взема разумни решения при управлението на дълга и дали смятат, че финансовото състояние на дружеството съответства на това, което очакват от своя работодател.

Ограничения на счетоводния баланс

Въпреки че счетоводният баланс е безценна информация за инвеститорите и анализаторите, той има и някои недостатъци. Тъй като той е статичен, много финансови съотношения се основават на данните, включени както в баланса, така и в по-динамичните отчет за приходите и разходите и отчет за паричните потоци, за да представят по-пълна картина на това, което се случва с бизнеса на компанията. Поради тази причина само балансът може да не дава пълна представа за финансовото състояние на компанията.

Счетоводният баланс е ограничен поради тесния си времеви обхват. Финансовият отчет отразява само финансовото състояние на дружеството в определен ден. Разглеждането само на един баланс може да затрудни извличането на информация дали дружеството се представя добре. Например, представете си, че в края на месеца дадено дружество отчита 1 000 000 лв. парични средства в брой. Без контекст, сравнителна точка, познаване на предишния ѝ паричен баланс и разбиране на оперативните изисквания на индустрията, знанието колко пари в брой има компанията дава ограничена стойност.

Различните счетоводни системи и начини на работа с амортизациите и материалните запаси също ще променят цифрите, отразени в баланса. Поради това мениджърите имат известна възможност да изиграят цифрите, за да изглеждат по-благоприятни. Обърнете внимание на бележките под линия в баланса, за да определите кои системи се използват в счетоводството и да следите за червени знамена.

И накрая, балансът е обект на няколко области на професионална преценка, които могат да окажат съществено влияние върху отчета. Например вземанията трябва непрекъснато да се оценяват за обезценка и да се коригират, за да се отразят потенциалните несъбираеми вземания. Без да знае кои вземания има вероятност да получи в действителност, дружеството трябва да направи приблизителни оценки и да отрази най-доброто си предположение като част от баланса.