Какво представлява Световната рецесия?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Световната рецесия е икономическият спад от 2007 до 2009 г. след спукването на жилищния балон в САЩ и световната финансова криза.
• Световната рецесия е най-тежката икономическа рецесия в Съединените щати след Голямата депресия през 30-те години на ХХ век.
• В отговор на Световната рецесия федералните власти провеждат безпрецедентна фискална, парична и регулаторна политика, на която някои, но не всички, приписват последвалото възстановяване.

Разбиране на Световната рецесия

Терминът „световна рецесия“ е заигравка с термина „голяма депресия“. Официалната депресия настъпва през 30-те години на миналия век и се характеризира със спад на брутния вътрешен продукт (БВП) от над 10% и безработица, която в един момент достига 25%.

Въпреки че не съществуват изрични критерии за разграничаване на депресията от тежката рецесия, икономистите са почти единодушни, че спадът от края на 2000-те години не е депресия. По време на Световната рецесия БВП на САЩ намалява с 0,3% през 2008 г. и с 2,8% през 2009 г., а безработицата за кратко достига 10%. Въпреки това събитието безспорно е най-тежкият икономически спад през изминалите години.

Причини за Световната рецесия

Според доклада на Комисията за разследване на финансовата криза от 2011 г. Световната рецесия е могла да бъде избегната. Членовете на комисията, сред които шестима демократи и четирима републиканци, посочват няколко основни фактора, които според тях са довели до кризата.

Първо, в доклада се посочва, че правителството не е успяло да регулира финансовата индустрия. Този провал в регулирането включва неспособността на Фед да ограничи токсичното ипотечно кредитиране.

На следващо място, твърде много финансови фирми са поемали твърде голям риск. Банковата система в сянка, която включваше инвестиционни посредници, се разрасна до степен да съперничи на депозитната банкова система, но не беше подложена на същия контрол или регулиране. Когато паралелната банкова система се провали, това се отрази на потока от кредити за потребителите и предприятията.

Сред другите причини, посочени в доклада, са прекомерното заемане на средства от страна на потребителите и корпорациите и законодателите, които не са били в състояние да разберат напълно срива на финансовата система. Това доведе до образуване на балони на активите, особено на жилищния пазар, тъй като ипотечни кредити бяха отпускани при ниски лихвени проценти на неотговарящи на изискванията кредитополучатели, които не можеха да ги изплатят. Това доведе до спад на цените на жилищата и остави много други собственици на жилища под заплаха. Това от своя страна оказа сериозно въздействие върху пазара на ценни книжа, обезпечени с ипотеки, притежавани от банки и други институционални инвеститори.

Възникване и последици

В резултат на дот-ком балона от 2001 г. и последвалата рецесия, както и на атентатите срещу Световния търговски център от 11 септември 2001 г., Федералният резерв на САЩ намали лихвените проценти до най-ниските нива, наблюдавани до този момент в ерата след Бретън Уудс, в опит да запази икономическата стабилност. Фед поддържа ниски лихвени проценти до средата на 2004 г.

В съчетание с федералната политика за стимулиране на притежаването на жилища тези ниски лихвени проценти спомогнаха за рязък подем на пазарите на недвижими имоти и на финансовите пазари и за драматично нарастване на обема на общия ипотечен дълг. Финансовите иновации, като например новите видове рискови и регулируеми ипотечни кредити, позволиха на кредитополучатели, които иначе не биха могли да отговарят на условията, да получат щедри жилищни кредити въз основа на очакванията, че лихвените проценти ще останат ниски, а цените на жилищата ще продължат да се повишават за неопределено време.

Въпреки това от 2004 г. до 2006 г. Федералният резерв постоянно увеличава лихвените проценти в опит да поддържа стабилни темпове на инфлация в икономиката. Тъй като в отговор на това пазарните лихвени проценти се повишиха, потокът от нови кредити през традиционните банкови канали към недвижимите имоти намаля. Може би по-сериозно е, че лихвените проценти по съществуващите регулируеми ипотечни кредити и дори по-екзотични заеми започнаха да се възстановяват при много по-високи лихвени проценти, отколкото много кредитополучатели очакваха или бяха накарани да очакват. В резултат на това се стигна до спукване на балона на жилищния пазар, който бе широко признат за такъв по-късно.

По време на американския жилищен бум в средата на 2000 г. финансовите институции започнаха да предлагат на пазара ценни книжа, обезпечени с ипотеки, и сложни деривативни продукти в безпрецедентни размери. Когато през 2007 г. пазарът на недвижими имоти се срина, стойността на тези ценни книжа рязко спадна. Кредитните пазари, които финансираха жилищния балон, бързо последваха цените на жилищата и през 2007 г. започна да се разгръща кредитна криза. Платежоспособността на банките и финансовите институции, които използваха прекомерно голям ливъридж, достигна критична точка, като се започне от колапса на Bear Stearns през март 2008 г.

По-късно същата година нещата достигнаха своя връх с фалита на Lehman Brothers, четвъртата по големина инвестиционна банка в страната, през септември 2008 г. Ефектът бързо се разпространи в други икономики по света, най-вече в Европа. В резултат на Световната рецесия само в Съединените щати бяха закрити над 8,7 милиона работни места, според Бюрото за трудова статистика на САЩ, което доведе до удвояване на равнището на безработица. Освен това, по данни на Министерството на финансите на САЩ, в резултат на срива на фондовия пазар американските домакинства са загубили около 19 трилиона щатски долара нетна стойност. Официалната дата на края на Световната рецесия е юни 2009 г.

Законът „Дод-Франк“, приет през 2010 г. от президента Барак Обама, предостави на правителството контрол върху фалиращите финансови институции и възможност да създаде защита на потребителите срещу прекомерното кредитиране.

Отговор на Световната рецесия

Агресивните парични политики на Федералния резерв и други централни банки в отговор на Световната рецесия, макар и да се смята, че са предотвратили още по-големи щети за световната икономика, са критикувани и за това, че са удължили времето, необходимо на икономиката като цяло да се възстанови, и са създали предпоставки за по-късни рецесии.

Парична и фискална политика

Например Фед понижи основния лихвен процент почти до нула, за да насърчи ликвидността, и предостави на банките безпрецедентни спешни заеми на стойност 7,7 трилиона долара в рамките на политика, известна като количествени улеснения (QE). Тази масирана реакция на паричната политика в известен смисъл представлява удвояване на паричната експанзия от началото на 2000 г., която на първо място подхрани жилищния балон.

Заедно с наливането на ликвидност от страна на Фед федералното правителство на САЩ предприе мащабна програма за фискална политика, за да се опита да стимулира икономиката под формата на 787 млрд. долара дефицит по Закона за американското възстановяване и реинвестиране (American Recovery and Reinvestment Act), по данни на Бюджетната служба на Конгреса. Тези парични и фискални политики доведоха до намаляване на непосредствените загуби на големите финансови институции и големите корпорации, но като предотвратиха тяхната ликвидация, те също така задържаха икономиката в твърде голяма степен в същата икономическа и организационна структура, която допринесе за кризата.

Законът Дод-Франк

Правителството не само въведе пакети за стимулиране на финансовата система, но и нови финансови регулации. Според някои икономисти отмяната на Закона „Глас-Стийгъл“ – регулация от епохата на депресията – през 90-те години на ХХ век е допринесла за рецесията. Отмяната на регулацията позволи на някои от по-големите банки в САЩ да се слеят и да създадат по-големи институции. През 2010 г. президентът Барак Обама подписва Закона Дод-Франк, който дава на правителството по-широки регулаторни правомощия върху финансовия сектор.

Законът позволи на правителството да упражнява известен контрол върху финансовите институции, за които се смяташе, че са на ръба на фалита, и да спомогне за въвеждането на защита на потребителите срещу хищническото кредитиране.

Критиците на Дод-Франк обаче отбелязват, че участниците и институциите от финансовия сектор, които активно са стимулирали и печелили от хищническото кредитиране и свързаните с него практики по време на жилищния и финансовия балон, са участвали активно както в изготвянето на новия закон, така и в агенциите на администрацията на Обама, натоварени с неговото прилагане. 

По данни на Бюджетната служба на Конгреса Федералното правителство на САЩ е похарчило 787 млрд. долара под формата на дефицитни разходи, за да стимулира икономиката по време на Голямата рецесия в рамките на Закона за възстановяване и реинвестиране на САЩ. 

Възстановяване след Световната рецесия

Вследствие на тези политики (според някои въпреки тях) икономиката постепенно се възстановява. Реалният БВП достигна най-ниското си равнище през второто тримесечие на 2009 г. и възстанови предрецесионния си връх през второто тримесечие на 2011 г., три години и половина след първоначалното начало на официалната рецесия. Финансовите пазари се възстановиха, тъй като потокът от ликвидност заля преди всичко Уолстрийт.

Dow Jones Industrial Average (DJIA), който бе загубил повече от половината от стойността си от своя връх през август 2007 г., започна да се възстановява през март 2009 г. и четири години по-късно, през март 2013 г., преодоля своя връх от 2007 г. За работниците и домакинствата картината не беше толкова розова. В края на 2007 г. безработицата беше 5%, през октомври 2009 г. достигна най-високата си стойност от 10% и се възстанови до 5% едва през 2015 г., почти осем години след началото на рецесията. Реалният среден доход на домакинствата не надхвърли равнището си отпреди рецесията до 2016 г.

Критиците на политическата реакция и на начина, по който тя повлия на възстановяването, твърдят, че вълната от ликвидност и дефицитни разходи допринесоха в голяма степен за подкрепа на политически свързани финансови институции и едрия бизнес за сметка на обикновените хора и може би всъщност забавиха възстановяването, като обвързаха реални икономически ресурси в отрасли и дейности, които заслужаваха да фалират и да видят как техните активи и ресурси се предават в ръцете на нови собственици, които биха могли да ги използват за създаване на нови предприятия и работни места.

Въздействие върху Европа

Кризата в Европа като цяло премина от криза на банковата система към криза на държавния дълг, тъй като много страни решиха да спасят банковите си системи с парите на данъкоплатците. Гърция се различаваше по това, че беше изправена пред големи публични дългове, а не пред проблеми в банковата си система. Няколко държави получиха спасителни пакети от тройката (Европейска комисия, Европейска централна банка, Международен валутен фонд), която също така приложи редица спешни мерки.

Много европейски държави започнаха програми за строги икономии, като в периода 2010-2011 г. намалиха бюджетните си дефицити спрямо БВП. Например според CIA World Factbook Гърция подобри бюджетния си дефицит от 10,4% от БВП през 2010 г. на 9,6% през 2011 г. Исландия, Италия, Ирландия, Португалия, Франция и Испания също подобриха бюджетните си дефицити от 2010 г. до 2011 г. спрямо БВП.

Въпреки това, с изключение на Германия, във всяка от тези държави съотношението на публичния дълг към БВП се е увеличило (т.е. влошило) от 2010 г. до 2011 г. В Гърция съотношението на публичния дълг към БВП се увеличи от 143% през 2010 г. на 165% през 2011 г. до 185% през 2014 г. Това показва, че въпреки подобряването на бюджетните дефицити растежът на БВП не е бил достатъчен, за да подкрепи намаляването (подобряването) на съотношението дълг/БВП за тези държави през този период. Евростат отчита, че съотношението на дълга към БВП за 17-те държави от еврозоната заедно е 70,1% през 2008 г., 79,9% през 2009 г., 85,3% през 2010 г. и 87,2% през 2011 г.

Според CIA World Factbook от 2010 г. до 2011 г. равнището на безработица в Испания, Гърция, Италия, Ирландия, Португалия и Обединеното кралство се е увеличило. Във Франция няма съществени промени, докато в Германия и Исландия равнището на безработица намалява. Евростат съобщава, че през септември 2012 г. безработицата в еврозоната е достигнала рекордни нива – 11,6%, в сравнение с 10,3% през предходната година. Безработицата варираше значително по държави.

Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз през 2016 г. отчасти се дължи на последиците от Голямата рецесия върху страната