Какво представлява първичното публично предлагане (IPO)?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Първично публично предлагане (IPO) е процесът на публично предлагане на акции на частна корпорация в рамките на нова емисия акции. 
• Компаниите трябва да отговарят на изискванията на борсите и на Комисията по ценни книжа и фондови борси (SEC), за да проведат IPO.
• Първичното публично предлагане дава възможност на дружествата да наберат капитал чрез предлагане на акции на първичния пазар.
• Дружествата наемат инвестиционни банки, които да направят маркетинг, да оценят търсенето, да определят цената и датата на IPO и др.
• Първичното публично предлагане може да се разглежда като изходна стратегия за основателите на компанията и ранните инвеститори, които реализират пълната печалба от частните си инвестиции.

Как работи първичното публично предлагане (IPO)

Излизането на борсата е предизвикателен и продължителен процес, който е труден за повечето компании, ако трябва да се справят сами. Частна компания, която планира IPO, трябва не само да се подготви за експоненциално нарастване на обществения контрол, но и да подаде множество документи и финансова информация, за да отговори на изискванията на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC), която контролира публичните компании.

Преди първичното публично предлагане, дружеството се счита за частно. Като частна компания преди IPO, бизнесът се развива с относително малък брой акционери, включително ранни инвеститори като основателите, семейството и приятелите, както и професионални инвеститори в рисков капитал или бизнес ангели.

Първичното публично предлагане е голяма стъпка за една компания, тъй като тя получава достъп до набиране на много пари. Това дава на компанията по-голяма възможност за растеж и разширяване. Повишената прозрачност и доверието в листването на акциите може също да бъде фактор, който да помогне за получаването на по-добри условия при търсенето на заемни средства.

Когато компанията достигне етап от процеса на растеж, в който смята, че е достатъчно зряла за строгите разпоредби на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC), както и за ползите и отговорностите на публичните акционери, тя ще започне да обявява интереса си към публичното предлагане на акциите си.

Обикновено този етап на растеж настъпва, когато компанията е достигнала частна оценка от приблизително 1 милиард долара, известна също като статут на еднорог. Въпреки това, частни компании на различни оценки със силни основи и доказан потенциал за рентабилност също могат да се класират за IPO, в зависимост от пазарната конкуренция и способността им да изпълнят изискванията за листване.

Цената на акциите от IPO на дадено дружество се определя чрез надлежна проверка за поемане на емисията. Когато дадено дружество стане публично, притежаваните преди това частни акции се превръщат в публична собственост и акциите на съществуващите частни акционери стават на цената на публичната търговия. Подписването на акции може да включва и специални разпоредби за преминаване от частна към публична собственост върху акции.

Като цяло преходът от частни към публични акции е ключов момент за частните инвеститори да получат парични средства и да реализират очакваната от тях възвръщаемост. Частните акционери могат да задържат акциите си на публичния пазар или да продадат част или всички от тях с цел печалба.

Междувременно публичният пазар открива огромна възможност за милиони инвеститори да закупят акции на компанията и да внесат капитал в бизнеса. Публичният пазар се състои от всяко физическо лице или институционален инвеститор, който се интересува от инвестиране в компанията.

Като цяло броят на акциите, които дружеството продава, и цената, на която се продават акциите, са генериращите фактори за стойността на новия акционерен капитал на дружеството. Собственият капитал на акционерите все още представлява акции, притежавани от инвеститорите, но при първичното публично предлагане собственият капитал на акционерите се увеличава значително с паричните средства от първичната емисия.

История на IPO

От десетилетия терминът първично публично предлагане (IPO) е популярен на Уолстрийт и сред инвеститорите. Холандците имат заслугата за провеждането на първото съвременно първично публично предлагане, като пускат за продан акциите на Нидерландската източноиндийска компания на широката общественост.

Оттогава първичните публични предлагания (IPO) се използват като начин за набиране на капитал от публични инвеститори чрез емитиране на публична собственост върху акции.

През годините IPO-тата се характеризират с възходящи и низходящи тенденции в емитирането. В отделните сектори също се наблюдават възходящи и низходящи тенденции в емитирането поради иновации и различни други икономически фактори. В разгара на дот-ком бума се увеличиха IPO-тата в областта на технологиите, тъй като стартиращи предприятия без приходи се втурнаха да се листват на фондовата борса.

Финансовата криза през 2008 г. доведе до годината с най-малък брой IPO. След рецесията, последвала финансовата криза от 2008 г., първичните публични предлагания спряха, а в продължение на няколко години след това новите листвания бяха рядкост.

Напоследък голяма част от IPO-тата се фокусират върху т.нар. еднорози – стартиращи компании, които са достигнали частна оценка от над 1 млрд. долара. Инвеститорите и медиите усилено спекулират с тези компании и с решението им да станат публични чрез IPO или да останат частни.

Процесът на IPO

IPO се състои цялостно от две части. Първата е фазата на предварителния маркетинг на предлагането, а втората е самото първично публично предлагане. Когато дадено дружество се интересува от IPO, то ще рекламира пред поемателите (underwriters) чрез набиране на частни оферти или може също така да направи публично изявление, за да предизвика интерес.

Учредителите водят процеса на IPO и се избират от дружеството. Дружеството може да избере един или няколко поематели, които да управляват съвместно различни части от процеса на IPO. Поемателите участват във всеки аспект на надлежната проверка на IPO, подготовката на документите, подаването, маркетинга и емитирането.

Стъпки за IPO

Алтернативи за IPO

Директно листване

Директно листване е, когато IPO се провежда без поематели. При директното листване се пропуска процесът на поемане на емисията, което означава, че емитентът носи по-голям риск, ако предлагането не се развие добре, но емитентите могат да се възползват и от по-високата цена на акциите. Директното листване обикновено е осъществимо само за компания с добре позната марка и привлекателен бизнес.

Холандски аукцион

При холандския аукцион не се определя цена на IPO. Потенциалните купувачи могат да наддават за акциите, които искат, и за цената, която са готови да платят. След това на тези, които са готови да платят най-високата цена, се разпределят наличните акции. През 2004 г. Google използва системата на холандския аукцион за своето първично публично предлагане.

Инвестиране в IPO

Когато дадена компания реши да набере пари чрез първично публично предлагане, само след внимателно обмисляне и анализ се установява, че тази конкретна стратегия за излизане от пазара ще увеличи максимално възвръщаемостта на ранните инвеститори и ще набере най-много капитал за бизнеса. Ето защо, когато се стигне до решението за IPO, перспективите за бъдещ растеж вероятно ще бъдат високи и много публични инвеститори ще се наредят на опашка, за да получат за първи път няколко акции. Обикновено IPO-тата се дисконтират, за да се осигурят продажби, което ги прави още по-привлекателни, особено когато генерират много купувачи от първичната емисия.

Първоначално цената на IPO-то обикновено се определя от поемателите чрез техния процес на премаркетинг. В основата си цената на IPO-то се основава на оценката на дружеството, като се използват фундаментални техники. Най-често използваната техника е дисконтираният паричен поток, който представлява нетната настояща стойност на очакваните бъдещи парични потоци на дружеството.

Поемателите на емисии и заинтересованите инвеститори разглеждат тази стойност на базата на една акция. Други методи, които могат да се използват за определяне на цената, включват стойност на собствения капитал, стойност на предприятието, корекции за сравнима фирма и др. Учредителите отчитат търсенето, но обикновено правят и отстъпка от цената, за да гарантират успех в деня на IPO.

Може да бъде доста трудно да се анализират фундаменталните и техническите показатели на IPO емисията. Инвеститорите ще следят новинарските заглавия, но основният източник на информация трябва да бъде проспектът, който е достъпен веднага след като компанията подаде своята регистрация S-1. ЍЫ !( Проспектът предоставя много полезна информация. Инвеститорите трябва да обърнат специално внимание на мениджърския екип и неговия коментар, както и на качеството на поемателите на емисията и спецификата на сделката. Успешните първични публични предлагания обикновено се подкрепят от големи инвестиционни банки, които могат да популяризират добре новата емисия.

Като цяло пътят до IPO е много дълъг. В този смисъл публичните инвеститори, които проявяват интерес, могат да следят развиващите се заглавия и друга информация по пътя, за да допълнят оценката си за най-добрата и потенциална цена на предлагане.

Процесът на предварително предлагане обикновено включва търсене от страна на големи частни акредитирани инвеститори и институционални инвеститори, които оказват силно влияние върху търговията на IPO в деня на неговото откриване. Публичните инвеститори се включват едва в последния ден на предлагането. Всички инвеститори могат да участват, но специално индивидуалните инвеститори трябва да имат осигурен достъп за търговия. Най-често срещаният начин индивидуалният инвеститор да получи акции е да има сметка в брокерска платформа, която сама е получила разпределение и желае да го сподели със своите клиенти.

Ефективност на IPO

Няколко фактора могат да повлияят на възвръщаемостта от IPO, което често се наблюдава отблизо от инвеститорите. Някои IPO-та могат да бъдат прекалено рекламирани от инвестиционните банки, което може да доведе до първоначални загуби. Въпреки това повечето IPO-та са известни с това, че печелят в краткосрочната търговия, когато бъдат представени на обществеността. Съществуват няколко ключови съображения за резултатите от IPO.

Lock-Up

Ако разгледате графиките след много IPO-та, ще забележите, че след няколко месеца акциите поемат рязко надолу. Това често се дължи на изтичането на периода на блокиране. Когато дадена компания стане публична, поемателите карат вътрешни лица на компанията, като например длъжностни лица и служители, да подпишат споразумение за блокиране.

Споразуменията за блокиране са правно обвързващи договори между емитентите и вътрешните лица на компанията, които им забраняват да продават акции за определен период от време. Периодът може да варира от 3 до 24 месеца. Деветдесет дни е минималният период, посочен в Правило 144 (закон на Комисията по ценните книжа и фондовите борси), но блокирането, посочено от поемателите, може да продължи много по-дълго. Проблемът е, че когато срокът на блокиране изтече, на всички вътрешни лица се разрешава да продадат своите акции. Резултатът е наплив от хора, които се опитват да продадат акциите си, за да реализират печалбата си. Това свръхпредлагане може да окаже силен натиск за намаляване на цената на акциите.

Периоди на изчакване

Някои инвестиционни банки включват периоди на изчакване в условията на предлагането. По този начин част от акциите се заделят за покупка след определен период. Цената може да се повиши, ако това разпределение бъде закупено от поемателите, и да се понижи, ако не бъде закупено.

Флипинг

Флипингът е практика на препродажба на акции от IPO през първите няколко дни с цел бърза печалба. Това е често срещано явление, когато акциите са намалени и поскъпват през първия ден на търговия.

Проследяване на акции

Тясно свързано с традиционното IPO е, когато съществуваща компания отделя част от бизнеса си като самостоятелна единица, създавайки проследяващи акции. Основанието за отделянето и създаването на проследяващи акции е, че в някои случаи отделните подразделения на компанията могат да струват повече поотделно, отколкото като цяло. Например, ако дадено подразделение има висок потенциал за растеж, но големи текущи загуби в рамките на иначе бавно развиваща се компания, може да си струва да го отделите и да запазите компанията майка като голям акционер, след което да му позволите да набере допълнителен капитал от IPO.

От гледна точка на инвеститорите, това могат да бъдат интересни възможности за IPO. Като цяло отделянето на съществуваща компания предоставя на инвеститорите много информация за компанията майка и нейния дял в отделящата се компания. Обикновено повече информация за потенциалните инвеститори е по-добра от по-малко и затова опитните инвеститори могат да открият добри възможности от този тип сценарий. При отделянето обикновено може да се наблюдава по-малка първоначална волатилност, тъй като инвеститорите са по-добре информирани.

IPO в дългосрочен план

Първичните публични предлагания са известни с променливата си възвръщаемост в началния ден, която може да привлече инвеститори, желаещи да се възползват от съответните отстъпки. В дългосрочен план цената на IPO ще се установи на стабилна стойност, която може да бъде проследена от традиционните показатели за цената на акциите, като например пълзящи средни стойности. Инвеститорите, които харесват възможността за IPO, но не желаят да поемат риска от индивидуални акции, могат да се насочат към управлявани фондове, фокусирани върху вселени от IPO.