arrow-menu

Какво представлява правилото 28/36?

Терминът „правило 28/36“ се отнася до разумно правило, използвано за изчисляване на размера на дълга, който трябва да поеме едно лице или домакинство. Според това правило едно домакинство трябва да изразходва максимум 28% от брутния си месечен доход за общи разходи за жилище и не повече от 36% за общо обслужване на дългове, включително жилищни и други дългове, като например заеми за автомобили и кредитни карти. Кредиторите често използват това правило, за да преценят дали да предоставят кредит на кредитополучатели.

Прочетете още

Написано от: PiggyyPedia BG

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

  • Правилото 28/36 помага да се определи колко дълг може да поеме едно домакинство въз основа на неговите доходи, други дългове и начин на живот.
  • Някои потребители могат да използват правилото 28/36, когато планират месечните си бюджети.
  • Спазването на правилото 28/36 може да помогне за подобряване на шансовете за одобрение на кредит, дори ако потребителят не кандидатства веднага за кредит.
  • Много кредитори варират параметрите си около правилото 28/36, като някои изискват по-ниски проценти, а други – по-високи.

 

Разбиране на правилото 28/36

 

Кредиторите използват различни критерии, за да определят дали да одобрят заявленията за кредит. Едно от основните съображения е кредитният рейтинг на лицето. Обикновено те изискват кредитният рейтинг да попада в определен диапазон, преди да се разгледа възможността за одобрение на кредита. Кредитният рейтинг обаче не е единственото съображение. Кредиторите разглеждат и доходите на кредитополучателя и съотношението дълг/доход (DTI).

 

Друг фактор е 28/36, което е важно изчисление, определящо финансовото състояние на потребителя. То помага да се определи колко дълг може безопасно да поеме потребителят въз основа на неговите доходи, други дългове и финансови нужди – предпоставката е, че дълг, надвишаващ параметрите на 28/36, вероятно е труден за поддържане от дадено лице или домакинство и в крайна сметка може да доведе до неизпълнение на задълженията. Това правило е ръководство, което кредиторите използват, за да структурират изискванията за поемане на задължения. Някои кредитори могат да променят тези параметри в зависимост от кредитния рейтинг на кредитополучателя, като потенциално позволяват на кредитополучателите с висок кредитен рейтинг да имат малко по-високи съотношения на DTI.

 

Повечето традиционни заемодатели изискват за одобрение на заема съотношение на разходите на домакинството към дохода от 28% и съотношение на общия дълг към дохода от 36%.

 

Кредиторите, които използват правилото 28/36 при оценката на кредитоспособността, могат да включат в искането за кредит въпроси за разходите за жилище и за цялостните дългови сметки. Всеки заемодател установява свои собствени параметри за жилищните разходи и общия дълг като част от програмата си за гарантиране на кредитирането. Това означава, че плащанията на разходите на домакинството, предимно плащанията за наем или ипотека, не могат да бъдат повече от 28% от месечния или годишния доход. По същия начин общите плащания по дълга не могат да надвишават 36% от дохода.

 

Консервативният подход за бюджетиране

 

Ако искате да освободите възможно най-много парични средства, трябва да изразходвате не повече от една четвърт от доходите си, преди облагане с данъци, за ипотека, застраховка на жилището и данъци върху недвижимото имущество. Ако например Александра има доход от 100 000 лв. преди облагане с данъци, това означава, че тя не трябва да харчи повече от 25 000 лв. за тези три разходи през дадена година.

 

Този подход е препоръчителен за купувачи на жилища и инвеститори, които не обичат да рискуват и искат да се предпазят от това да останат без жилище.

 

Традиционният подход за бюджетиране

 

За тези, които са склонни в малко по-голяма степен да поемат риск и да имат по-нисък свободен доход, може би е по-подходящ така нареченият „традиционен подход“ към бюджетирането на жилището. Този модел препоръчва на купувачите на жилище да изразходват не повече от 40% от доходите си преди облагане с данъци за жилищни разходи.

 

Следователно, ако вземем примера с Александра по-горе, тя би трябвало да похарчи не повече от 40 000 лв. за ипотека, застраховка на жилището и данъци върху имота за период от една година. Средностатистическият купувач на жилище обаче вероятно е най-подходящ за среден подход, който се намира някъде между 25 и 40 % – например една трета от доходите му преди облагане с данъци.

 

Специални съображения

 

Тъй като правилото 28/36 е стандарт, който повечето кредитори използват, преди да отпуснат какъвто и да е кредит, потребителите трябва да са наясно с него, преди да кандидатстват за какъвто и да е вид кредит. Това е така, защото кредиторите проверяват кредитоспособността на всяко получено заявление.

 

Пример за правилото 28/36

 

Ето един хипотетичен пример, който показва как всъщност работи правилото 28/36. Да кажем, че едно лице или семейство получава месечен доход от 5 000 лв. Ако искат да се придържат към правилото 28/36, те биха могли да предвидят 1 000 лв. за месечна вноска по ипотека и жилищни разходи. Така ще останат още 800 лв. за погасяване на други видове заеми.

PiggyyPedia BG

Сподели тази статия