Какво представлява отчетът за собствения капитал?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Отчетът за собствения капитал е финансов отчет, изготвян от предприятията, който съдържа подробна информация за промените в обема на неразпределената печалба за определен период.
• Неразпределената печалба е печалбата, която дружеството държи в резерв, за да инвестира в бъдещи проекти, а не да я разпределя като дивиденти на акционерите.
• Анализаторите могат да разгледат отчета за собствения капитал, за да разберат как компанията възнамерява да разпредели печалбите си за растеж.

Разбиране на отчета за собствения капитал

Този отчет за собствения капитал може да се появи като отделен отчет или като включване в баланса или отчета за приходите и разходите. Отчетът е финансов документ, който включва информация относно неразпределената печалба на фирмата, заедно с нетния доход и сумите, разпределени между акционерите под формата на дивиденти. Отбелязва се нетният доход на организацията, като се посочва сумата, която ще бъде заделена за справяне с определени задължения извън изплащането на дивиденти на акционерите, както и всяка сума, насочена за покриване на евентуални загуби. Всеки отчет обхваща определен период от време, както е отбелязано в отчета.

Собствен капитал

Тези средства могат да се наричат също неразпределена печалба, натрупана печалба или натрупана неразпределена печалба. Често този собствен капитал се използва за извършване на плащания по дългови задължения или се реинвестира в дружеството с цел насърчаване на растежа и развитието.

Винаги, когато дружеството генерира излишък от приходи, част от дългосрочните акционери могат да очакват някакъв редовен доход под формата на дивиденти като възнаграждение за това, че са вложили парите си в дружеството. Търговците, които търсят краткосрочни печалби, също могат да предпочетат получаването на дивиденти, които предлагат незабавни печалби. Дивидентите се изплащат от печалбите и по този начин намаляват неразпределената печалба на дружеството.

Следните варианти обхващат в общи линии някои от възможностите за използване на излишните пари, разпределени в собствения капитал и неизплатени като дивиденти:

• Те могат да бъдат инвестирани за разширяване на съществуващите бизнес операции, като например увеличаване на производствения капацитет на съществуващите продукти или наемане на повече търговски представители.
• Могат да бъдат инвестирани за пускане на нов продукт/вариант, като например производител на хладилници, който започва да произвежда климатици, или производител на шоколадови бисквити, който пуска на пазара варианти с вкус на портокал или ананас.
• Парите могат да се използват за всяко възможно сливане, придобиване или партньорство, което води до подобряване на бизнес перспективите.
• Те могат да се използват и за обратно изкупуване на акции.
• Печалбата може да се използва за погасяване на неизплатен заем (дълг), който бизнесът може да има.

Собственият капитал се отнася до всяка печалба, реализирана от дадена организация, която тя запазва за вътрешна употреба.

Предимства на отчета за собствения капитал

Целта на публикуването на отчета за собствения капитал е да се подобри доверието на пазара и инвеститорите в организацията. Той се използва като маркер, който помага да се анализира състоянието на фирмата. Собственият капитал не представлява излишък от средства. Вместо това собственият капитал се пренасочва, често като реинвестиция в рамките на организацията.

Собственият капитал за капиталоемък отрасъл или за компания в период на растеж обикновено е по-висок от този на някои по-малко интензивни или стабилни компании. Това се дължи на по-голямата сума, която се пренасочва към развитието на активите. Например едно технологично предприятие може да има по-големи нужди от развитие на активите, отколкото един обикновен производител на тениски, в резултат на разликите в акцента върху разработването на нови продукти.

Докато една тениска може да остане по същество непроменена за дълъг период от време, компютърът или смартфонът се нуждаят от по-редовно усъвършенстване, за да останат конкурентоспособни на пазара. Следователно технологичната компания вероятно ще има по-висока неразпределена печалба, отколкото производителят на тениски.

Коефициент на задържане

Една част от финансовите данни, които могат да бъдат извлечени от отчета за собствения капитал, е коефициентът на задържане. Коефициентът на задържане (или коефициент на възвръщаемост) е делът на приходите, които се задържат обратно в предприятието като неразпределена печалба. Коефициентът на задържане се отнася до процента от нетната печалба, който се задържа за развитие на бизнеса, а не се изплаща като дивиденти. Той е противоположен на коефициента на изплащане, който измерва процента на печалбата, изплащана на акционерите под формата на дивиденти.

Коефициентът на задържане помага на инвеститорите да определят колко пари компанията задържа, за да ги реинвестира в дейността си. Ако дружеството изплаща цялата си неразпределена печалба под формата на дивиденти или не реинвестира обратно в бизнеса, растежът на печалбата може да пострада. Също така, ако дружеството не използва ефективно неразпределената си печалба, вероятността да поеме допълнителен дълг или да емитира нови акции, за да финансира растежа, се увеличава.

В резултат на това коефициентът на задържане помага на инвеститорите да определят степента на реинвестиране на дружеството. Въпреки това, компаниите, които задържат твърде много печалба, може да не използват ефективно своите парични средства и може да са в по-добро положение, ако парите са инвестирани в ново оборудване, технологии или разширяване на продуктовите линии. Новите компании обикновено не изплащат дивиденти, тъй като те все още се развиват и се нуждаят от капитал за финансиране на растежа. Установените компании обаче обикновено изплащат част от неразпределената си печалба под формата на дивиденти, като същевременно реинвестират част от нея обратно в компанията.