Какво представлява лихвеният процент?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Лихвеният процент е сумата, която заемодателят начислява на заемополучателя върху главницата за ползването на активите.
• Лихвеният процент се прилага и за сумата, получена в банка или кредитен съюз от депозитна сметка.
• При повечето ипотечни кредити се използва проста лихва. При някои заеми обаче се използва сложна лихва, която се прилага не само към главницата, но и към натрупаните лихви от предишни периоди.
• Кредитополучател, който се счита за нискорисков от кредитора, ще има по-нисък лихвен процент. Заем, който се счита за високорисков, ще има по-висок лихвен процент.
• При потребителските кредити обикновено се използва ГПР, при който пресмятането не е със сложна лихва.

Разбиране на лихвените проценти

Лихвата по същество е такса, която се начислява на кредитополучателя за използването на даден актив. Заетите активи могат да включват парични средства, потребителски стоки, превозни средства и недвижими имоти.

Лихвените проценти се прилагат при повечето операции по предоставяне или вземане на заем. Физическите лица заемат пари, за да закупят жилище, да финансират проекти, да стартират или да финансират бизнес или да плащат за обучение в колеж. Предприятията вземат заеми, за да финансират капиталови проекти и да разширяват дейността си чрез закупуване на дълготрайни и дългосрочни активи като земя, сгради и машини. Взетите назаем пари се изплащат или еднократно на предварително определена дата, или на периодични вноски.

При заемите лихвеният процент се прилага към главницата, която представлява сумата на заема. Лихвеният процент е цената на дълга за заемополучателя и нормата на възвръщаемост за заемодателя. Парите, които трябва да бъдат върнати, обикновено са повече от заетата сума, тъй като заемодателите изискват компенсация за загубата на възможност да използват парите през периода на заема. Заемодателят би могъл да инвестира средствата през този период, вместо да предоставя заем, което би генерирало доход от актива. Разликата между общата сума за погасяване и първоначалния заем е начислената лихва.

Когато кредиторът счита, че кредитополучателят е с нисък риск, обикновено му се начислява по-нисък лихвен процент. Ако кредитополучателят се счита за високорисков, лихвеният процент, който му се начислява, ще бъде по-висок, което води до по-висока цена на кредита.

Пример за лихвен процент

Ако вземете ипотечен кредит от банката в размер на 300 000 лв. и в договора за кредит е посочено, че лихвеният процент по кредита е 4%, това означава, че ще трябва да платите на банката първоначалната сума на кредита в размер на 300 000 лв. + (4% х 300 000 лв.) = 300 000 лв. + 12 000 лв. = 312 000 лв.

Прост лихвен процент

Примерът по-горе е изчислен въз основа на формулата за проста годишна лихва, която е:

Проста лихва = главница X лихвен процент X време

Лицето, което е взело ипотечен кредит, ще трябва да плати 12 000 лв. под формата на лихва в края на годината, ако приемем, че договорът за заем е бил само за една година. Ако срокът на заема е бил за 30 години, лихвеното плащане ще бъде:

Проста лихва = 300 000 лв. X 4% X 30 = 360 000 лв.

Годишен лихвен процент от 4% означава годишно лихвено плащане в размер на 12 000 лв. След 30 години кредитополучателят ще е направил лихвени плащания в размер на 12 000 долара х 30 години = 360 000 долара, което обяснява как банките печелят парите си.

Сложен лихвен процент

Някои кредитори предпочитат метода на сложната лихва, което означава, че кредитополучателят плаща още повече лихви. Сложната лихва, наричана още лихва върху лихвата, се прилага не само върху главницата, но и върху натрупаните лихви от предишни периоди. Банката приема, че в края на първата година кредитополучателят дължи главницата плюс лихвата за тази година. Банката също така приема, че в края на втората година кредитополучателят дължи главницата плюс лихвата за първата година плюс лихвата върху лихвата за първата година.

Дължимата лихва при сложния метод е по-висока от дължимата лихва при използване на метода на простата лихва. Лихвата се начислява ежемесечно върху главницата, включително начислената лихва от предходните месеци. За по-кратки срокове изчисляването на лихвата ще бъде сходно и за двата метода. С увеличаване на срока на кредита обаче разликата между двата вида изчисляване на лихвата нараства.

Ако използваме горния пример, в края на 30-те години общата дължима лихва е почти 700 000 лв. за заем от 300 000 лв. с 4% лихва.

За изчисляване на сложната лихва може да се използва следната формула:

Сложната лихва = p X [(1 + лихвен процент)n − 1]

където:
p = основен
n = брой периоди на натрупване ​

ГПР срещу лихвен процент

Това е често срещан въпрос, който е важен при вземането на заем. 

ГПР е годишният процент на разходите, който включва както лихвения процент, така и всички такси, начислявани от кредитора. Лихвеният процент е процентът от заема, който ще платите под формата на лихва, докато ГПР включва и всички такси, начислени от заемодателя. 

Обикновено лихвеният процент е по-важното число при сравняване на кредити. Това е така, защото това е числото, което ще определи месечните ви вноски. ГПР може да бъде полезен, когато сравнявате оферти от различни кредитори, но не е най-важното число. 

Когато разглеждате ГПР спрямо лихвения процент, имайте предвид, че лихвеният процент е числото, което ще окаже най-голямо влияние върху месечните ви плащания. Уверете се, че сравнявате оферти от различни кредитори и разглеждате лихвения процент, преди да вземете решение.

Сложна лихва и спестовни сметки

Когато спестявате пари по спестовна сметка, сложната лихва е благоприятна. Лихвата, получена по тези сметки, се натрупва и е компенсация за притежателя на сметката за това, че е позволил на банката да използва депозираните средства.

Например, ако депозирате 500 000 лв. в спестовна сметка с висока доходност, банката може да вземе 300 000 лв. от тези средства, за да ги използва като ипотечен кредит. За да ви компенсира, банката плаща 1% лихва по сметката годишно. Така че, докато банката взема 4% от кредитополучателя, тя дава 1% на притежателя на сметката, което ѝ носи 3% лихва. На практика спестяващите дават пари назаем на банката, която от своя страна предоставя средства на кредитополучателите срещу лихва.

Цена на дълга на заемополучателя

Докато лихвените проценти представляват лихвен доход за кредитора, те представляват цена на дълга за кредитополучателя. Дружествата преценяват разходите по заемите спрямо разходите по собствения капитал, като например изплащането на дивиденти, за да определят кой източник на финансиране ще бъде най-евтин. Тъй като повечето дружества финансират капитала си чрез поемане на дълг и/или емитиране на собствен капитал, цената на капитала се оценява, за да се постигне оптимална капиталова структура.

Как се определят лихвените проценти?

Лихвеният процент, начисляван от банките, се определя от редица фактори, като например състоянието на икономиката. Централната банка на дадена страна определя лихвения процент, който всяка банка използва, за да определи диапазона на ГПР, който предлага. Когато централната банка определя високи лихвени проценти, цената на дълга се повишава. Когато цената на дълга е висока, това обезкуражава хората да вземат заеми и забавя потребителското търсене. Освен това лихвените проценти обикновено се повишават заедно с инфлацията.

За да се преборят с инфлацията, банките могат да определят по-високи задължителни резерви, следва свито парично предлагане или има по-голямо търсене на кредити. В икономика с висок лихвен процент хората прибягват до спестяване на парите си, тъй като получават повече от лихвения процент по спестяванията. Фондовият пазар страда, тъй като инвеститорите предпочитат да се възползват от по-високия лихвен процент от спестяванията, вместо да инвестират на фондовия пазар с по-ниска възвръщаемост. Предприятията също имат ограничен достъп до капиталово финансиране чрез дълг, което води до свиване на икономиката.

Икономиките често се стимулират в периоди на ниски лихвени проценти, тъй като кредитополучателите имат достъп до заеми с евтини лихви. Поради това че лихвените проценти по спестяванията са ниски, предприятията и физическите лица са по-склонни да харчат и да купуват по-рискови инвестиционни инструменти като акции. 

Тези разходи стимулират икономиката и осигуряват инжекция за капиталовите пазари, което води до икономическа експанзия. Макар че правителствата предпочитат по-ниски лихвени проценти, те в крайна сметка водят до неравновесие на пазара, при което търсенето превишава предлагането, което води до инфлация. Когато настъпи инфлация, лихвените проценти се увеличават, което може да се свърже със закона на Валрас.

Парична политика

Целевите лихвени проценти са жизненоважен инструмент на паричната политика и се вземат предвид при работа с променливи като инвестиции, инфлация и безработица. Централните банки на държавите обикновено се стремят да намалят лихвените проценти, когато желаят да увеличат инвестициите и потреблението в икономиката на страната. Въпреки това ниският лихвен процент като макроикономическа политика може да бъде рискован и да доведе до създаването на икономически балон, при който на пазара на недвижими имоти и на фондовата борса се изливат големи количества инвестиции.

Затова в развитите икономики корекциите на лихвените проценти се правят, за да се поддържа инфлацията в целеви граници за здравето на икономическите дейности или да се ограничава лихвеният процент едновременно с икономическия растеж, за да се запази икономическата динамика.