Какво е диверсификация?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Диверсификацията е стратегия, която съчетава голямо разнообразие от инвестиции в рамките на портфейла.
• Притежаваните в портфейла активи могат да бъдат диверсифицирани между класовете активи и в рамките на класовете, а също и географски – чрез инвестиране както в местни, така и в чуждестранни пазари.
• Диверсификацията ограничава риска на портфейла, но също така може да намали резултатите, поне в краткосрочен план.

Основи на диверсификацията

Проучванията и математическите модели показват, че поддържането на добре диверсифициран портфейл от 25 до 30 акции осигурява най-ефективното ниво на намаляване на риска. Инвестирането в повече ценни книжа генерира допълнителни ползи от диверсификацията, макар и в драстично по-малък размер.

Диверсификацията се стреми да изглади несистематичните рискови събития в портфейла, така че положителното представяне на едни инвестиции да неутрализира отрицателното представяне на други. Ползите от диверсификацията са налице само ако ценните книжа в портфейла не са перфектно корелирани – т.е. те реагират по различен, често противоположен начин, на пазарните влияния.

Диверсификация по класове активи

Мениджърите на фондове и инвеститорите често диверсифицират инвестициите си в различни класове активи и определят какъв процент от портфейла да заделят за всеки от тях. Класовете могат да включват:

• Акции – акции или дялово участие в публично търгувана компания.
• Облигации – правителствени и корпоративни дългови инструменти с фиксирана доходност.
• Недвижими имоти – земя, сгради, природни ресурси, селско стопанство, добитък, водни и минерални находища.
• Борсово търгувани фондове (ETF) – пазарна кошница от ценни книжа, които следват даден индекс, стока или сектор.
• Стоки – основни стоки, необходими за производството на други продукти или услуги.
• Парични средства и краткосрочни парични еквиваленти (КПП) – съкровищни бонове, депозитни сертификати (ДС), инструменти на паричния пазар и други краткосрочни инвестиции с нисък риск.

След това те ще диверсифицират инвестициите в рамките на класовете активи, например чрез избор на акции от различни сектори, които имат тенденция да имат ниска корелация на възвръщаемостта, или чрез избор на акции с различна пазарна капитализация. В случай на облигации инвеститорите могат да избират от корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг, американски държавни ценни книжа, държавни и общински облигации, високодоходни облигации и други. 

Диверсификация в чужбина

Инвеститорите могат да извлекат допълнителни ползи от диверсификацията, като инвестират в чуждестранни ценни книжа, тъй като те обикновено са по-слабо корелирани с местните. Например силите, които потискат американската икономика, може да не повлияят по същия начин на японската икономика. Ето защо притежаването на японски акции дава на инвеститора малък предпазен механизъм срещу загуби по време на американски икономически спад.

Диверсификацията и инвеститорът на дребно

Ограниченията във времето и бюджета могат да затруднят неинституционалните инвеститори, т.е. физическите лица, да създадат адекватно диверсифициран портфейл. Това предизвикателство е основна причина взаимните фондове да са толкова популярни сред инвеститорите на дребно. Закупуването на акции във взаимен фонд предлага евтин начин за диверсифициране на инвестициите.

Докато взаимните фондове осигуряват диверсификация на различни класове активи, борсово търгуваните фондове (ETF) предоставят на инвеститорите достъп до тесни пазари, като например суровини и международни игри, които обикновено биха били трудно достъпни. Физическо лице с портфейл от 100 000 USD може да разпредели инвестицията между ETF без припокриване.

Алтернативни класове активи

Съществуват редица класове активи, които не се вписват точно в категориите акции или облигации. Сред тях са недвижимите имоти, суровините и криптовалутите. Въпреки че алтернативните инвестиции не са задължителни за диверсифициран портфейл, много инвеститори смятат, че един или повече алтернативни класове активи са от полза за диверсификацията, като същевременно увеличават потенциалната възвръщаемост на портфейла.

Недостатъци на диверсификацията

Намаляване на риска, буфер на волатилността: Плюсовете на диверсификацията са много. Има обаче и недостатъци. Колкото повече дялове има един портфейл, толкова по-трудоемко може да бъде управлението му – и толкова по-скъпо, тъй като покупката и продажбата на много различни дялове води до повече такси за транзакции и брокерски комисиони. По-съществено е, че стратегията на диверсификацията за разпределение действа и в двете посоки, като намалява както риска, така и печалбата.

Да кажем, че сте инвестирали 120 000 USD поравно в шест акции и една от тях удвои стойността си. Първоначалният ви дял от 20 000 USD сега е на стойност 40 000 USD. Сигурно сте спечелили много, но не толкова, колкото ако всичките ви 120 000 USD бяха инвестирани в тази една компания. Диверсификацията ви предпазва от спад, но ви ограничава от ръст – поне в краткосрочен план. В дългосрочен план диверсифицираните портфейли са склонни да постигат по-висока възвръщаемост (вж. примера по-долу).

Диверсификация и Smart Beta

Интелигентните бета (Smart Beta) стратегии предлагат диверсификация чрез проследяване на базови индекси, но не е задължително да претеглят акциите според тяхната пазарна капитализация. Мениджърите на ETF допълнително проверяват капиталовите емисии по фундаментални показатели и ребалансират портфейлите според обективен анализ, а не само според размера на компанията. Въпреки че интелигентните бета портфейли не се управляват, основната цел става надминаване на самия индекс.

Например, към март 2019 г. ETF iShares Edge MSCI USA Quality Factor притежава 125 акции с голяма и средна капитализация в САЩ. Като се фокусира върху възвръщаемостта на собствения капитал (ROE), съотношението дълг/собствен капитал (D/E), а не само върху пазарната капитализация, ETF-ът е постигнал кумулативна възвръщаемост от 90,49% от създаването си през юли 2013 г. Подобна инвестиция в индекса S&P 500 нараства с 66,33%.

Пример от реалния свят

Да кажем, че агресивен инвеститор, който може да поеме по-високо ниво на риск, желае да създаде портфейл, съставен от японски акции, австралийски облигации и фючърси върху памук. Той може да закупи дялове в iShares MSCI Japan ETF, Vanguard Australian Government Bond Index ETF и iPath Bloomberg Cotton Subindex Total Return ETN, например.

С този микс от акции на ETF, поради специфичните качества на целевите класове активи и прозрачността на дяловете, инвеститорът си осигурява истинска диверсификация на своите дялове. Също така, с различните корелации или реакции на външни сили между ценните книжа, те могат леко да намалят рисковата си експозиция.