arrow-menu

Какво представлява дериватът?

Терминът дериват се отнася до вид финансов договор, чиято стойност зависи от базов актив, група активи или бенчмарк. Дериватът се определя между две или повече страни, които могат да се търгуват на борса или извънборсово (OTC).

Тези договори могат да се използват за търговия с произволен брой активи и носят своите собствени рискове. Цените на дериватите произтичат от колебанията на базовия актив. Тези финансови ценни книжа обикновено се използват за достъп до определени пазари и могат да се търгуват с цел хеджиране на риска. Дериватите могат да се използват или за намаляване на риска (хеджиране), или за поемане на риск с очакване на съизмеримо възнаграждение (спекулация). Дериватите могат да прехвърлят риска (и съпътстващите го възнаграждения) от хората, които не желаят да поемат риск, към тези, които го търсят.

Прочетете още

Написано от: PiggyyPedia BG

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

  • Дериватите са финансови договори, сключени между две или повече страни, които получават стойността си от базов актив, група активи или бенчмарк.
  • Дериватите могат да се търгуват на борса или извънборсово.
  • Цените на дериватите произтичат от колебанията на базовия актив.
  • Дериватите обикновено са инструменти с ливъридж, което увеличава потенциалните им рискове и печалби.
  • Обикновено дериватите включват фючърсни договори, форуърди, опции и суапове.

 

Разбиране на дериватите

 

Дериватът е сложен вид финансова гаранция, която се определя между две или повече страни. Търговците използват деривати, за да получат достъп до определени пазари и да търгуват с различни активи. Обикновено дериватите се считат за форма на авангардно инвестиране. Най-често срещаните базови активи за деривати са акции, облигации, стоки, валути, лихвени проценти и пазарни индекси. Стойностите на договорите зависят от промените в цените на базовия актив.

 

Дериватите могат да се използват за хеджиране на позиция, за спекулиране с посоката на движение на базовия актив или за придаване на ливъридж на притежаваните активи. Тези активи обикновено се търгуват на борси или извънборсово и се закупуват чрез брокерски къщи. Чикагската стокова борса (CME) е сред най-големите борси за деривати в света.

 

Важно е да се помни, че когато компаниите хеджират, те не спекулират с цената на стоката. По-скоро хеджирането е просто начин за всяка от страните да управлява риска. Всяка от страните има своя печалба или марж, вграден в цената, и хеджирането помага да се предпазят тези печалби от елиминиране от пазарните движения в цената на стоката.

 

Извънборсово търгуваните деривати обикновено имат по-голяма възможност за риск от контрагента, който представлява опасността една от страните, участващи в сделката, да не изпълни задълженията си. Тези договори се търгуват между две частни страни и не се регулират. За да хеджира този риск, инвеститорът може да закупи валутен дериват, за да фиксира определен валутен курс. Дериватите, които могат да се използват за хеджиране на този вид риск, включват валутни фючърси и валутни суапове.

 

Специални съображения

 

Първоначално дериватите се използваха за осигуряване на балансирани обменни курсове на международно търгуваните стоки. Международните търговци се нуждаеха от система, която да отчита различните стойности на националните валути.

 

Да предположим, че европейски инвеститор има инвестиционни сметки, които са деноминирани в евро (EUR). Да приемем, че той купува акции на американска компания чрез американска борса, използвайки щатски долари (USD). Това означава, че сега те са изложени на валутен риск, докато държат тези акции. Валутният риск е заплахата, че стойността на еврото ще се повиши спрямо щатския долар. Ако това се случи, всички печалби, които инвеститорът реализира при продажбата на акциите, стават по-малко ценни, когато бъдат конвертирани в евро.

 

Спекулант, който очаква еврото да поскъпне спрямо долара, може да спечели, като използва дериват, чиято стойност се повишава заедно с еврото. Когато използва деривати за спекулиране с движението на цените на базовия актив, инвеститорът не е необходимо да притежава или да присъства в портфейла на базовия актив.

 

Видове деривати

 

Днес дериватите се основават на голямо разнообразие от сделки и имат много повече приложения. Съществуват дори деривати, базирани на метеорологични данни, като например количеството дъжд или броя на слънчевите дни в даден регион.

 

Съществуват много различни видове деривати, които могат да се използват за управление на риска, спекулации и увеличаване на позицията. Пазарът на деривати продължава да се разраства, като предлага продукти, които отговарят на почти всяка нужда или толерантност към риска.

 

Съществуват два класа дериватни продукти: стандартизирани и опции. Стандартизираните продукти (напр. фючърси, форуърди и суапове) обвързват съответните страни от самото начало с договорените условия за целия срок на договора. От друга страна, опционните продукти (напр. опции върху акции) предлагат на притежателя си правото, но не и задължението да купи или продаде базовия актив или ценна книга на определена цена на или преди датата на изтичане на опцията. Най-често срещаните видове деривати са фючърси, форуърди, суапове и опции.

 

Фючърси

Фючърсният договор, или просто фючърс, е споразумение между две страни за покупка и доставка на актив на договорена цена на бъдеща дата. Фючърсите са стандартизирани договори, които се търгуват на борса. Търговците използват фючърсен договор, за да хеджират риска си или да спекулират с цената на базовия актив. Участващите страни са задължени да изпълнят ангажимента за покупка или продажба на базовия актив.

 

Например, да кажем, че на 6 ноември 2021 г. Компания А купува фючърсен договор за петрол на цена 62,22 USD за барел, който изтича на 19 декември 2021 г. Дружеството прави това, защото се нуждае от петрол през декември и се притеснява, че цената ще се повиши, преди да се наложи дружеството да купува. Закупуването на фючърсен договор за петрол хеджира риска на компанията, тъй като продавачът е задължен да достави петрол на Компания А на цена 62,22 USD за барел, когато договорът изтече. Да приемем, че цените на петрола се повишат до 80 USD за барел до 19 декември 2021 г. Дружество А може да приеме доставката на петрол от продавача на фючърсния договор, но ако вече не се нуждае от петрол, може също така да продаде договора преди изтичането му и да запази печалбата.

 

В този пример и купувачът, и продавачът на фючърса хеджират своя риск. Компания А се нуждае от петрол в бъдеще и иска да компенсира риска, че цената може да се повиши през декември, с дълга позиция във фючърсен договор за петрол. Продавачът може да бъде петролна компания, загрижена за спада на цените на петрола, която иска да елиминира този риск, като продаде или скъси фючърсен договор, който фиксира цената, която ще получи през декември.

 

Възможно е също така едната или и двете страни да са спекуланти с противоположно мнение за посоката на движение на петрола през декември. В този случай единият може да се възползва от договора, а другият – не. Да вземем например фючърсния договор за петрол West Texas Intermediate (WTI), който се търгува на CME и представлява 1000 барела петрол. Ако цената на петрола се повиши от 62,22 USD на 80 USD за барел, търговецът с дълга позиция – купувачът на фючърсния договор – би спечелил 17 780 USD [(80 USD – 62,22 USD) x 1 000 = 17 780 USD]. Търговецът с къса позиция – продавачът в договора – би претърпял загуба в размер на 17 780 USD.

 

Парични разплащания на фючърси

Не всички фючърсни договори се уреждат при изтичане на срока чрез доставка на базовия актив. Ако и двете страни по фючърсния договор са спекулиращи инвеститори или търговци, малко вероятно е някоя от тях да иска да се договори за доставка на голям брой барели суров петрол. Спекулантите могат да прекратят задължението си да закупят или доставят базовата стока, като затворят (разгърнат) своя договор преди изтичането му с договор за прихващане.

 

Много от дериватите всъщност са с паричен сетълмент, което означава, че печалбата или загубата от сделката е просто счетоводен паричен поток към брокерската сметка на търговеца. Фючърсните договори с паричен сетълмент включват много лихвени фючърси, фючърси върху борсови индекси и по-необичайни инструменти като фючърси върху волатилността или фючърси върху метеорологичните условия.

 

Форуърди

Форуърдните договори или форуърдите са подобни на фючърсите, но не се търгуват на борса. Тези контракти се търгуват само на извънборсов пазар. Когато се създава форуърден договор, купувачът и продавачът могат да персонализират условията, размера и процеса на сетълмент. Като извънборсови продукти форуърдните договори носят по-голяма степен на риск от контрагента и за двете страни.

 

Рискът от контрагента е вид кредитен риск, тъй като страните може да не са в състояние да изпълнят задълженията, описани в договора. Ако едната страна изпадне в несъстоятелност, другата страна може да няма право на обезщетение и да загуби стойността на позицията си.

 

Веднъж създадени, страните по форуърдния договор могат да компенсират позицията си с други контрагенти, което може да увеличи потенциала за риск от контрагента, тъй като повече търговци участват в един и същ договор.

 

Суапове

Суаповете са друг често срещан вид деривати, които често се използват за размяна на един вид паричен поток с друг. Например търговецът може да използва лихвен суап, за да премине от кредит с променлив лихвен процент към кредит с фиксиран лихвен процент или обратно.

 

Представете си, че компания XYZ взема заем от 1 000 000 лв. и плаща променлив лихвен процент по заема, който в момента е 6%. XYZ може да се опасява от повишаването на лихвените проценти, което ще увеличи разходите по този заем, или да се сблъска с кредитор, който не е склонен да отпусне повече кредит, докато компанията има този риск, свързан с променливия лихвен процент.

 

Да предположим, че XYZ създава суап с дружество QRS, което е готово да размени дължимите плащания по заема с променлив лихвен процент за дължимите плащания по заем с фиксиран лихвен процент от 7%. Това означава, че XYZ ще плаща 7% на QRS върху главницата си от 1 000 000 лв., а QRS ще плаща на XYZ 6% лихва върху същата главница. В началото на суапа XYZ ще плати на QRS само разликата от 1 процентен пункт между двата суапови лихвени процента.

 

Ако лихвените проценти спаднат така, че променливият лихвен процент по първоначалния заем сега е 5%, компания XYZ ще трябва да плати на компанията QRS разликата от 2 процентни пункта по заема. Ако лихвените проценти се повишат до 8%, тогава QRS ще трябва да плати на XYZ разликата от 1 процентен пункт между двата суапови процента. Независимо от това как ще се променят лихвените проценти, суапът е постигнал първоначалната цел на XYZ да превърне заема с променлив лихвен процент в заем с фиксиран лихвен процент.

 

Суаповете могат да бъдат конструирани и за обмен на валутно-курсов риск или риск от неизпълнение на заем или парични потоци от други бизнес дейности. Суаповете, свързани с паричните потоци и потенциалното неизпълнение на ипотечни облигации, са изключително популярен вид дериват. Всъщност в миналото те са били малко прекалено популярни. Именно рискът от контрагента при подобни суапове в крайна сметка се превърна в спирала на кредитната криза от 2008 г.

 

Опции

Опционният договор е подобен на фючърсния договор, тъй като представлява споразумение между две страни да купят или продадат актив на предварително определена бъдеща дата на определена цена. Основната разлика между опциите и фючърсите е, че при опцията купувачът не е задължен да упражни споразумението си за покупка или продажба. Това е само възможност, а не задължение, както е при фючърсите. Както и при фючърсите, опциите могат да се използват за хеджиране или спекулиране с цената на базовия актив.

 

Представете си, че инвеститор притежава 100 акции на стойност 50 лв. на акция. Той вярва, че стойността на акциите ще се повиши в бъдеще. Този инвеститор обаче е загрижен за потенциалните рискове и решава да хеджира позицията си с опция. Инвеститорът може да закупи пут опция, която му дава право да продаде 100 акции на базовата акция за 50 лв. на акция – известна като цена на упражняване – до определен ден в бъдещето – известен като дата на изтичане.

 

Да предположим, че стойността на акциите спадне до 40 лв. за акция до изтичането на срока на валидност и купувачът на пут-опцията реши да упражни опцията си и да продаде акциите за първоначалната цена на изпълнение от 50 лв. за акция. Ако покупката на пут-опцията е струвала на инвеститора 200 лв., то той е загубил само цената на опцията, тъй като цената на упражняване е била равна на цената на акциите, когато първоначално е купил пут-опцията. Подобна стратегия се нарича защитна пут опция, тъй като хеджира риска от понижаване на стойността на акцията.

 

Алтернативно, да предположим, че инвеститорът не притежава акциите, които в момента струват 50 лв. за акция. Те вярват, че стойността ѝ ще се повиши през следващия месец. Този инвеститор би могъл да закупи кол опция, която му дава право да закупи акцията за 50 лв. преди или при изтичане на срока. Да предположим, че тази кол опция струва 200 лв. и акцията е поскъпнала до 60 лв. преди изтичането на срока. Сега купувачът може да упражни опцията си и да закупи акция на стойност 60 лв. на акция за цената на изпълнение от 50 лв. с първоначална печалба от 10 лв. на акция. Кол опцията представлява 100 акции, така че реалната печалба е 1000 лв., намалена с цената на опцията – премията – и всички такси за брокерски услуги.

 

И в двата примера продавачите са задължени да изпълнят своята част от договора, ако купувачите решат да го упражнят. Въпреки това, ако цената на акциите е над цената на упражняване при изтичане на срока, пут опцията ще бъде безполезна и продавачът (издателят на опцията) ще получи премията при изтичане на срока на опцията. Ако цената на акциите е по-ниска от цената на упражняване при изтичане на срока, кол опцията е безполезна и продавачът на кол опцията ще запази премията.

Предимства и недостатъци на дериватите

 

Предимства

Както показват горните примери, дериватите могат да бъдат полезен инструмент както за бизнеса, така и за инвеститорите. Те предоставят възможност да се направи следното:

Фиксиране на цените

Хеджиране срещу неблагоприятни промени в лихвените проценти

Намаляване на рисковете

 

Тези плюсове често могат да бъдат свързани с ограничени разходи.

 

Дериватите често могат да бъдат закупени с маржин, което означава, че търговците използват заемни средства, за да ги закупят. Това ги прави още по-евтини.

 

Недостатъци

Дериватите трудно се оценяват, тъй като се базират на цената на друг актив. Рисковете за извънборсовите деривати включват рискове от страна на контрагента, които е трудно да се предвидят или оценят. Повечето деривати са чувствителни и към следното:

Промени във времето до изтичане на срока на валидност

Разходите за държане на базовия актив

Лихвени проценти

 

Тези променливи затрудняват идеалното съответствие на стойността на деривата с базовия актив.

 

Тъй като дериватът няма вътрешна стойност (стойността му идва само от базовия актив), той е уязвим от пазарните настроения и пазарния риск. Възможно е факторите на търсенето и предлагането да доведат до покачване и понижаване на цената на деривата и неговата ликвидност, независимо от това какво се случва с цената на базовия актив.

 

И накрая, дериватите обикновено са инструменти с ливъридж, а използването на ливъридж е в двете посоки. Макар че може да увеличи нормата на възвръщаемост, той също така прави загубите по-бързи.

pros

Плюсове

  • Заключване на цените
  • Хеджиране срещу риск
  • Може да се използва ливъридж
  • Диверсификация на портфейла
cons

Против

  • Трудно се оценяват
  • Податливи на неизпълнение от страна на контрагента (ако са извънборсови)
  • Сложни за разбиране
  • Чувствителни към факторите на търсенето и предлагането

Често Задавани Въпроси

Какво представляват дериватите?

Дериватите са ценни книжа, чиято стойност зависи от или се получава от базов актив. Например фючърсен договор за петрол е вид дериват, чиято стойност се основава на пазарната цена на петрола. През последните десетилетия дериватите стават все по-популярни, като към 30 юни 2021 г. общата стойност на дериватите в обращение се оценява на 610 трилиона долара.

Какви са някои примери за деривати?

Често срещани примери за деривати включват фючърсни договори, договори за опции и суапове за кредитно неизпълнение. Освен тях съществува огромно количество договори за деривати, пригодени да посрещнат нуждите на разнообразни контрагенти. Всъщност, тъй като много от дериватите се търгуват извънборсово (OTC), те по принцип могат да бъдат безкрайно персонализирани.

Какви са основните предимства и рискове на дериватите?

Дериватите могат да бъдат много удобен начин за постигане на финансови цели. Например компания, която иска да хеджира експозицията си към суровини, може да направи това, като купува или продава енергийни деривати, като например фючърси върху суров петрол. По подобен начин дадена компания може да хеджира валутния си риск, като закупи валутни форуърдни договори. Дериватите могат също така да помогнат на инвеститорите да използват ливъридж за своите позиции, например като купуват акции чрез опции върху акции, а не чрез акции. Основните недостатъци на дериватите включват риска от контрагента, присъщите рискове от ливъридж и факта, че сложните мрежи от договори за деривати могат да доведат до системни рискове.

PiggyyPedia BG

Сподели тази статия