Какво е волатилност?

Какво е волатилност?

Волатилността е статистическа мярка за дисперсията на възвръщаемостта на дадена ценна книга или пазарен индекс. В повечето случаи колкото по-висока е волатилността, толкова по-рискова е ценната книга. Волатилността често се измерва като стандартно отклонение или дисперсия между възвръщаемостта от същата ценна книга или пазарен индекс.

На пазарите на ценни книжа волатилността често се свързва с големи колебания в двете посоки. Например, когато фондовият пазар се покачва и спада с повече от един процент за продължителен период от време, той се нарича „волатилен“ пазар. Волатилността на даден актив е ключов фактор при определяне на цената на опционните договори.

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Волатилността показва колко големи са колебанията на цените на даден актив около средната цена – тя е статистическа мярка за дисперсията на възвръщаемостта.
• Съществуват няколко начина за измерване на волатилността, включително бета коефициенти, модели за ценообразуване на опции и стандартни отклонения на възвръщаемостта.
• Волатилните активи често се смятат за по-рискови от по-малко волатилните, тъй като се очаква цената им да бъде по-малко предсказуема.
• Волатилността е важна променлива за изчисляване на цените на опциите.

Разбиране на волатилността

Волатилността често се отнася до размера на несигурността или риска, свързан с размера на промените в стойността на дадена ценна книга. По-голямата волатилност означава, че стойността на ценната книга може потенциално да бъде разпределена в по-голям диапазон от стойности. Това означава, че цената на ценната книга може да се промени драстично за кратък период от време и в двете посоки. По-ниска волатилност означава, че стойността на ценната книга не се колебае драстично и има тенденция да бъде по-стабилна.

Един от начините за измерване на волатилността на даден актив е да се определи количествено дневната възвръщаемост (процентното движение на дневна база) на актива. Историческата волатилност се основава на историческите цени и представлява степента на волатилността на възвръщаемостта на актива. Това число е без единица и се изразява в проценти.

Докато дисперсията отразява разсейването на възвръщаемостта около средната стойност на актива като цяло, волатилността е мярка за тази дисперсия, ограничена от определен период от време. По този начин можем да отчитаме дневна, седмична, месечна или годишна волатилност. Следователно е полезно да се мисли за волатилността като за годишно стандартно отклонение.

Как да изчислим волатилността

Волатилността често се изчислява с помощта на дисперсия и стандартно отклонение. Стандартното отклонение е корен квадратен от дисперсията. 

За улеснение, нека приемем, че имаме месечни цени на затваряне на акциите от 1 до 10 лв. Например, първият месец е 1 лв., вторият месец е 2 лв. и т.н. За да изчислите дисперсията, следвайте петте стъпки по-долу.

1. Намерете средната стойност на набора от данни. Това означава да съберете всяка стойност и след това да я разделите на броя на стойностите. Ако съберем 1 лв., плюс 2 лв., плюс 3 лв., чак до 10 лв., ще получим 55 лв. Това се дели на 10, защото в набора от данни има 10 числа. Това дава средна стойност или средна цена от 5,50 лв.
2. Изчислете разликата между всяка стойност на данните и средната стойност. Това често се нарича отклонение. Например, вземаме 10 лв. – 5,50 лв. = 4,50 лв. и след това 9 лв. – 5,50 лв. = 3,50 лв. Това продължава чак до първата стойност на данните от 1 лв. Отрицателните числа са позволени. Тъй като се нуждаем от всяка стойност, тези изчисления често се правят в електронна таблица.
3. Направете квадрат на отклоненията. Това ще елиминира отрицателните стойности.
4. Съберете квадратните отклонения. В нашия пример това е равно на 82,5.
5. Разделете сумата на квадратните отклонения (82,5) на броя на стойностите на данните.

В този случай получената дисперсия е 8,25 лв. Взема се квадратен корен, за да се получи стандартното отклонение. То е равно на 2,87 лв. Това е мярка за риска и показва как стойностите са разпределени около средната цена. То дава на трейдърите представа за това колко далеч може да се отклони цената от средната.

Ако цените са произволно избрани от нормално разпределение, тогава около 68% от всички стойности на данните ще попаднат в рамките на едно стандартно отклонение. Деветдесет и пет процента от стойностите на данните ще попаднат в рамките на две стандартни отклонения (2 х 2,87 в нашия пример), а 99,7% от всички стойности ще попаднат в рамките на три стандартни отклонения (3 х 2,87). В този случай стойностите от 1 до 10 лв. не са случайно разпределени по кривата на камбаната, а са равномерно разпределени. Следователно очакваните проценти от 68%-95%º- 99,7% не са в сила. Въпреки това ограничение, търговците често използват стандартното отклонение, тъй като наборите от данни за възвръщаемостта на цените често приличат повече на нормално (камбанария) разпределение, отколкото в дадения пример.

Какво представлява VIX?

Индексът VIX – известен още като „индекс на страха“ – е най-известната мярка за волатилността на фондовия пазар. Той измерва очакванията на инвеститорите за движението на цените на акциите през следващите 30 дни въз основа на търговията с опции върху S&P 500. Индексът VIX показва с колко търговците очакват цените на S&P 500 да се променят нагоре или надолу през следващия месец.

Обикновено колкото по-висок е VIX, толкова по-скъпи са опциите. Това се дължи на няколко причини: Първо, не забравяйте, че един вид опции, наречени пут, са споразумения за търговците да продадат акции, в този случай на S&P 500, на определена цена в определен момент. Тези пут опции стават по-желани (и по-скъпи), тъй като вероятността S&P 500 да поевтинее се увеличава. Ако S&P 500 падне под продажната цена на техните путове, те получават печалба.

По този начин нарастващата стойност на тези путове се превръща в индикатор за очакваните спадове на пазара – а оттам и за волатилността, тъй като като цяло фондовият пазар преживява по-драстични промени в стойността си нагоре или надолу, когато нещата като цяло са в низходяща тенденция.

Исторически погледнато, нормалните нива на VIX са в рамките на 20-те процента, което означава, че през повечето време S&P 500 ще се различава от средния си темп на растеж с не повече от 20%. VIX обаче е бил по-нисък през последните 10 години.

Други измерители на волатилността

Един от показателите за относителната волатилност на дадена акция спрямо пазара е нейната бета (β). Бета приблизително определя общата волатилност на възвръщаемостта на дадена ценна книга спрямо възвръщаемостта на съответен бенчмарк (обикновено се използва S&P 500). Например акция със стойност на бета 1,1 исторически се е движила със 110% на всеки 100% от движението на бенчмарка, въз основа на нивото на цените.

Обратно, акция с бета стойност 0,9 исторически е претърпяла 90% ръст за всеки 100% ръст на базовия индекс.

Пазарната волатилност може да се види и чрез VIX или индекса на волатилността. VIX е създаден от Chicago Board Options Exchange като мярка за измерване на 30-дневната очаквана волатилност на фондовия пазар в САЩ, изведена от котировъчните цени в реално време на кол и пут опциите за S&P 500. Той на практика е показател за бъдещите залози, които инвеститорите и търговците правят за посоката на пазарите или отделните ценни книжа. Високият показател на VIX означава, че пазарът е рисков.

Променлива във формулите за ценообразуване на опции, показваща степента, в която възвръщаемостта на базовия актив ще се колебае от момента до изтичането на срока на опцията. Волатилността, изразена като процентен коефициент във формулите за ценообразуване на опции, произтича от ежедневните търговски дейности. Начинът, по който се измерва волатилността, ще повлияе на стойността на използвания коефициент.

Волатилността се използва и за определяне на цената на опционните договори чрез модели като моделите на Блек-Скоулс или биномното дърво. По-волатилните базови активи ще се превърнат в по-високи премии за опции, тъй като при волатилност има по-голяма вероятност опциите да се окажат в парите при изтичане на срока. Търговците на опции се опитват да предвидят бъдещата волатилност на даден актив, така че цената на опцията на пазара отразява нейната предполагаема волатилност.

Пример за волатилност в реалния свят

Да предположим, че даден инвеститор изгражда пенсионен портфейл. Тъй като ще се пенсионира през следващите няколко години, той търси акции с ниска волатилност и стабилна възвръщаемост. Той разглежда две компании:

1. Microsoft Corporation (MSFT) към август 2021 г. има бета коефициент от 0,78, което го прави малко по-малко волатилен от индекса S&P 500.
2. Към август 2021 г. Shopify Inc. (SHOP) има бета коефициент от 1,45, което го прави значително по-волатилен от индекса S&P 500.

Инвеститорът вероятно ще избере корпорация Microsoft за своя портфейл, тъй като тя е с по-малка волатилност и по-предсказуема краткосрочна стойност.

Предполагаема волатилност спрямо историческа волатилност

Предполагаемата волатилност (IV), известна също като прогнозна волатилност, е един от най-важните показатели за търговците на опции. Както подсказва името, тя им позволява да определят колко волатилен ще бъде пазарът занапред. Тази концепция също така дава на трейдърите начин за изчисляване на вероятността. Един важен момент, който трябва да се отбележи, е, че тя не трябва да се счита за наука, така че не предоставя прогноза за това как пазарът ще се движи в бъдеще.

За разлика от историческата волатилност, предполагаемата волатилност идва от цената на самата опция и представлява очакванията за волатилността в бъдеще. Тъй като тя е подразбираща се, търговците не могат да използват минали резултати като индикатор за бъдещи резултати. Вместо това те трябва да оценят потенциала на опцията на пазара.

Наричана още статистическа волатилност, историческата волатилност (HV) измерва колебанията на базовите ценни книжа чрез измерване на ценовите промени за предварително определени периоди от време. Тя е по-слабо разпространената метрика в сравнение с предполагаемата волатилност, тъй като не е ориентирана към бъдещето.

Когато има повишение на историческата волатилност, цената на дадена ценна книга също ще се движи повече от нормалното. В този момент има очакване, че нещо ще се промени или се е променило. От друга страна, ако историческата волатилност спада, това означава, че всяка несигурност е била елиминирана, така че нещата се връщат към предишния си вид.

Това изчисление може да се основава на промени в рамките на деня, но често измерва движенията въз основа на промяната от една цена на затваряне до следващата. В зависимост от предвидената продължителност на търговията с опции, историческата волатилност може да се измерва на стъпки, вариращи от 10 до 180 търговски дни.