arrow-menu

Какво е алтернативен разход?

Алтернативните разходи представляват потенциалните ползи, които даден човек, инвеститор или предприятие пропуска, когато избира една алтернатива пред друга. Тъй като по дефиниция алтернативните разходи са невидими, те лесно могат да бъдат пренебрегнати. Разбирането на потенциалните пропуснати възможности, когато бизнесът или физическото лице избират една инвестиция вместо друга, позволява да се вземат по-добри решения.

Прочетете още

Написано от: PiggyyPedia BG

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

  • Алтернативните разходи са пропуснатите ползи, които биха били получени от неизбран вариант.
  • За да се оценят правилно алтернативните разходи, трябва да се разгледат разходите и ползите от всяка налична възможност и да се претеглят спрямо останалите.
  • Разглеждането на стойността на алтернативните разходи може да насочи хората и организациите към по-изгодно вземане на решения.
  • Алтернативните разходи са строго вътрешни разходи, използвани за стратегическо обмисляне; те не се включват в счетоводната печалба и се изключват от външната финансова отчетност.
  • Примерите за алтернативни разходи включват инвестиране в нов производствен завод в България вместо в Германия, решение да не се модернизира оборудването на компанията или избор на най-скъпия вариант за опаковка на продукта пред по-евтините варианти.

 

Формула и изчисляване на алтернативните разходи

 

Алтернативни разходи = FO – CO 

 

където:

 

FO =  Възвръщаемост от най-добрия пропуснат вариант

CO =  Възвръщаемост на избрания вариант

Формулата за изчисляване на алтернативните разходи е просто разликата между очакваната възвръщаемост на всяка опция. Представете си, че едно дружество е изправено пред следните две взаимно изключващи се възможности:

 

Вариант А: Инвестиране на излишния капитал на фондовия пазар с цел потенциална капиталова печалба.

 

Вариант Б: Инвестиране на излишния капитал обратно в предприятието за ново оборудване с цел повишаване на ефективността на производството.

 

Да приемем, че очакваната възвръщаемост на инвестициите (ROI) на фондовия пазар е 12% през следващата година, а вашата компания очаква обновяването на оборудването да генерира 10% възвръщаемост за същия период. Алтернативните разходи от избора на оборудването пред фондовия пазар са 2% (12% – 10%). С други думи, инвестирайки в бизнеса, компанията ще се откаже от възможността да получи по-висока възвръщаемост.

 

Какво могат да ви кажат алтернативните разходи

 

Анализът на алтернативните разходи играе ключова роля при определянето на капиталовата структура на предприятието. Фирмата прави разходи при емитирането на дългов и собствен капитал, за да компенсира кредиторите и акционерите за риска от инвестицията, но всеки от тях носи и алтернативни разходи.

 

Средствата, използвани за извършване на плащания по заеми, например не могат да бъдат инвестирани в акции или облигации, които предлагат потенциал за инвестиционен доход. Дружеството трябва да реши дали експанзията, осъществена чрез ливъриджната сила на дълга, ще генерира по-големи печалби, отколкото би могло да реализира чрез инвестиции.

 

Фирмата се опитва да претегли разходите и ползите от емитирането на дълг и акции, включително както парични, така и непарични съображения, за да достигне до оптимален баланс, който минимизира алтернативните разходи. Тъй като алтернативните разходи са съображение, насочено към бъдещето, действителният процент на възвръщаемост (RoR) и за двете възможности днес е неизвестен, което прави тази оценка трудна на практика.

 

Да предположим, че дружеството в горния пример се отказва от ново оборудване и вместо това инвестира в пазара на акции. Ако стойността на избраните ценни книжа намалее, компанията може да се окаже на загуба, вместо да се радва на очакваната възвръщаемост от 12%.

 

За по-голяма простота приемете, че инвестицията носи възвръщаемост от 0%, което означава, че компанията получава точно толкова, колкото е вложила. Алтернативните разходи при избора на тази опция са 10% към 0%, или 10%. Също толкова възможно е, ако дружеството беше избрало ново оборудване, да няма ефект върху ефективността на производството и печалбата да остане стабилна. Тогава алтернативните разходи при избора на тази опция са 12%, а не очакваните 2%.

 

Важно е да се сравняват инвестиционни варианти, които имат сходен риск. Сравняването на съкровищна бонова книжка, която е практически безрискова, с инвестиция в силно волатилна акция може да доведе до подвеждащо изчисление.

 

Сравняване на инвестициите

Когато оценяват потенциалната рентабилност на различни инвестиции, предприятията търсят варианта, който вероятно ще донесе най-голяма възвръщаемост. Често те могат да определят това, като погледнат очакваната възвръщаемост на капитала за даден инвестиционен инструмент. Предприятията обаче трябва да вземат предвид и алтернативните разходи на всяка алтернативна възможност.

 

Да предположим, че при налични средства в размер на 20 000 лв. едно предприятие трябва да избере дали да инвестира средствата в ценни книжа, или да ги използва за закупуване на нови машини. Независимо от това коя опция ще избере бизнесът, потенциалната печалба, от която се отказва, като не инвестира в другата опция, е алтернативният разход.

 

Ако бизнесът избере първия вариант, в края на първата година неговата инвестиция ще бъде на стойност 22 000 лв. Формулата за изчисляване на RoR е [(текуща стойност – първоначална стойност) ÷ текуща стойност] × 100. В този пример [(22 000 лв. – 20 000 лв.) ÷ 20 000 лв.] × 100 = 10%, така че RoR на инвестицията е 10%. За целите на този пример нека приемем, че тя ще носи 10% нетна печалба и всяка следваща година. При 10% възвръщаемост на инвестицията, с нарастваща лихва, инвестицията ще се увеличи с 2000 лв. през първата година, с 2200 лв. през втората година и с 2420 лв. през третата година.

 

Алтернативно, ако предприятието закупи нова машина, то ще може да увеличи производството си на джаджи. Настройката на машината и обучението на служителите ще бъдат интензивни и новата машина няма да бъде максимално ефективна през първите няколко години. Нека приемем, че тя ще донесе на предприятието допълнителни 500 лв. печалба през първата година, след като се отчетат допълнителните разходи за обучение. През втората година бизнесът ще получи нетни приходи от 2000 лв. и 5000 лв. през всички следващи години.

 

Тъй като компанията разполага с ограничени средства, които да инвестира във всяка от двете възможности, тя трябва да направи избор. Според това алтернативните разходи за избор на ценни книжа имат смисъл през първата и втората година. Въпреки това през третата година анализът на алтернативните разходи показва, че новата машина е по-добрият вариант (500 лв.. + 2000 лв. + 5000 лв. – 2000 лв. – 2200 лв. – 2420 лв.) = 880 лв.

 

Разликата между алтернативните разходи и невъзвръщаемите разходи

 

Невъзвръщаеми разходи са пари, които вече са били похарчени в миналото, докато алтернативните разходи са потенциалната възвръщаемост, която не е получена в бъдеще от дадена инвестиция, тъй като капиталът е бил инвестиран другаде. Когато се разглеждат алтернативните разходи, всички невъзвръщаеми разходи, направени преди това, се игнорират, освен ако няма конкретни променливи резултати, свързани с тези средства.

 

Закупуването на 1000 акции на компания А по 10 лв. за акция например представлява невъзвръщаем разход в размер на 10 000 лв. Това е сумата, платена за инвестиране, и получаването на тези пари обратно изисква ликвидиране на акциите. Вместо това алтернативните разходи задават въпроса къде тези 10 000 лв. биха могли да се използват по-добре.

 

От счетоводна гледна точка невъзвръщаемият разход може да се отнася и до първоначалния разход за закупуване на скъпо тежко оборудване, който може да се амортизира с течение на времето, но който е потънал в смисъл, че няма да го получите обратно.

 

Алтернативните разходи биха се изразили в пропуснатите ползи, които е възможно да се получат на друго място, когато купувате тежко оборудване с очаквана възвръщаемост на инвестицията от 5% спрямо такова с възвръщаемост на инвестицията от 4%. Отново, алтернативните разходи описват възвръщаемостта, която човек би могъл да получи, ако вместо това парите бъдат инвестирани в друг инструмент. Така, докато 1000 акции на компания А в крайна сметка може да се продадат за 12 лв. за акция, което ще донесе печалба от 2000 лв., то компанията В е увеличила стойността си от 10 лв. за акция на 15 лв. през същия период.

 

При този сценарий инвестирането на 10 000 лв. в компания А е донесло печалба от 2 000 лв., докато същата сума, инвестирана в компания Б, е щяла да донесе по-голяма печалба от 5 000 лв. Разликата от 3 000 лв. е алтернативният разход от избора на компания А вместо компания Б.

 

Като инвеститор, който вече е вложил пари в инвестиции, може да откриете друга инвестиция, която обещава по-голяма възвръщаемост. Алтернативните разходи за задържане на актива с по-ниска доходност може да нараснат до степен, при която рационалният инвестиционен вариант е да се продаде и да се инвестира в по-обещаващата инвестиция.

 

Алтернативни разходи и риск

 

В икономиката рискът описва възможността действителната и прогнозираната възвръщаемост на дадена инвестиция да се различават и инвеститорът да загуби част или цялата си главница. Алтернативните разходи се отнасят до възможността възвръщаемостта на избрана инвестиция да е по-ниска от възвръщаемостта на пропусната инвестиция.

 

Ключовата разлика е, че рискът сравнява действителната доходност на дадена инвестиция с прогнозираната доходност на същата инвестиция, докато алтернативните разходи сравняват действителната доходност на дадена инвестиция с действителната доходност на друга инвестиция.

 

Все пак човек може да вземе предвид алтернативните разходи, когато взема решение между два рискови профила. Ако инвестиция А е рискова, но има възвръщаемост на инвестицията от 25%, докато инвестиция Б е много по-малко рискова, но има възвръщаемост на инвестицията от 5%, ако инвестиция А не успее, тогава алтернативните разходи за избор на вариант Б ще бъдат значителни. Ето защо вземащите решения разчитат на много повече информация от това да гледат само сумите на алтернативните разходи, когато сравняват варианти.

 

Икономическа печалба и счетоводна печалба

 

Алтернативните разходи се използват за изчисляване на различните видове печалба на компанията. Най-често срещаният вид печалба, с който анализаторите са запознати, е счетоводната печалба. Счетоводната печалба е изчислението на нетния доход, което често е предвидено в Общоприетите счетоводни принципи (GAAP). От общия приход се изваждат само явни, реални разходи.

 

Компаниите или анализаторите могат да манипулират счетоводната печалба в бъдеще, за да получат икономическа печалба. Разликата между изчисленията на двете е, че икономическата печалба включва алтернативните разходи като разход. След това това теоретично изчисление може да се използва за сравняване на действителната печалба на дружеството с тази, която би била теоретичната печалба.

 

Икономическата печалба (и всяко друго изчисление по-горе, което отчита алтернативните разходи) е строго вътрешна стойност, използвана за вземане на стратегически решения. Няма регулаторни органи, които да регулират публичното отчитане на икономическата печалба или алтернативните разходи.

 

Пример за алтернативни разходи

 

Преди да вземете важни решения като покупка на жилище или започване на бизнес, вероятно ще проучите внимателно плюсовете и минусите на финансовото си решение, но повечето ежедневни избори не се правят с пълно разбиране на потенциалните алтернативни разходи.

 

Когато се чувстват предпазливи по отношение на дадена покупка, например, много хора ще проверят баланса на спестовната си сметка, преди да похарчат пари. Но те често не се замислят за нещата, от които трябва да се откажат, когато вземат това решение за харчене.

 

Проблемът се появява, когато никога не поглеждате какво друго бихте могли да направите с парите си или да купите неща, без да отчитате пропуснатите възможности. Да си вземете храна за обяд от време на време може да бъде разумно решение, особено ако ви изведе от офиса за така необходимата почивка.

 

Ако обаче купувате по един чийзбургер всеки ден през следващите 25 години, това може да доведе до няколко пропуснати възможности. Освен пропуснатата възможност за по-добро здраве, изразходването на тези 4,50 лв. за един бургер може да доведе до малко над 52 000 лв. за този период от време, ако приемем съвсем постижима възвръщаемостта на инвестициите от 5%.

 

Това е прост пример, но основното послание важи за различни ситуации. Може да ви се струва излишно да мислите за алтернативните разходи всеки път, когато искате да си купите бонбон или да отидете на почивка. Но алтернативните разходи са навсякъде и се появяват при всяко решение, независимо дали е голямо или малко.

Често Задавани Въпроси

Какво е простото определение на алтернативните разходи?

Инвеститорите често пренебрегват алтернативните разходи. По същество тя се отнася до скритите разходи, свързани с непредприемането на алтернативен начин на действие. Ако например дадена компания следва конкретна бизнес стратегия, без предварително да обмисли предимствата на алтернативните стратегии, с които разполага, тя може да не успее да оцени своите алтернативни разходи и възможността, че би могла да се справи още по-добре, ако беше избрала друг път.

Реални ли са алтернативните разходи?

Алтернативните разходи не се отразяват директно във финансовите отчети на компанията. От икономическа гледна точка обаче алтернативните разходи все пак са много реални. И все пак, тъй като алтернативните разходи са относително абстрактно понятие, много компании, ръководители и инвеститори не ги отчитат при вземането на решения в ежедневието си.

Какъв е примерът за алтернативните разходи?

Да разгледаме случая на инвеститор, който на 18-годишна възраст е бил насърчаван от родителите си винаги да влага 100% от разполагаемия си доход в облигации. През следващите 50 години този инвеститор съвестно инвестира по 5000 долара годишно в облигации, като постига средна годишна възвръщаемост от 2,50 % и се пенсионира с портфейл на стойност близо 500 000 долара. Въпреки че този резултат може да изглежда впечатляващ, той не е толкова впечатляващ, когато се вземат предвид алтернативните разходи на инвеститора. Ако например вместо това бяха инвестирали половината от парите си на фондовия пазар и бяха получили средна смесена възвръщаемост от 5 %, тогава портфейлът им за пенсиониране щеше да бъде на стойност над 1 милион долара.

Как да определите алтернативните разходи?

Недостатъкът на алтернативните разходи е, че те зависят в голяма степен от оценки и предположения. Няма как да се знае как точно би се отразил финансово един различен начин на действие. Ето защо, за да определи алтернативните разходи, компанията или инвеститорът трябва да прогнозира резултата и да предвиди финансовото въздействие. Това включва прогнозиране на броя на продажбите, навлизането на пазара, демографските характеристики на клиентите, производствените разходи, връщането на клиенти и сезонността.

 

Тази сложна ситуация определя причината за съществуването на алтернативните разходи. Възможно е на дружеството да не му е ясно веднага кой е най-добрият начин на действие; след ретроспективна оценка на горепосочените променливи обаче то може да разбере допълнително как един вариант би бил по-добър от другия и е понесло „загуба“ поради алтернативните разходи.

PiggyyPedia BG

Сподели тази статия