arrow-menu

Какво представляват фиатните пари?

Фиатните пари са валута, издавана от правителството. Тя не е обезпечена от физическа стока или актив, като злато или сребро, а по-скоро от правителството, което я е емитирало. Стойността на фиатните пари зависи от връзката между търсенето и предлагането и стабилността на емитиращото правителство, а не от стойността на определена обезпечаваща ги стока. Повечето модерни хартиени валути са фиатни валути, включително щатския долар, еврото, лева и други световни валути.

Прочетете още

Написано от: PiggyyPedia BG

Ключови изводи 

 

  • Фиатните пари са валута, издадена от правителството, която не е обезпечена с актив като златото. 
  • Фиатните пари предоставят на централните банки по-голям контрол върху икономиката, защото могат да контролират броя на отпечатаните пари.
  • Повечето съвременни хартиени валути, като щатския долар и дори българския лев, са фиатни.
  • Един от рисковете, свързан с фиатните пари, е, че правителствата могат да напечатат твърде много от тях, което да доведе до хиперинфлация.

 

По-задълбочен преглед на фиатните пари

 

Терминът „fiat“ е латинска дума, която често се превежда като „нека бъде“ или „да се осъществи“. По този начин фиатните валути имат стойност само, защото правителството поддържа тази стойност. Сами по себе си те нямат стойност.

 

Фиатната валута се появява, когато правителствата секат монети от ценна физическа стока, като например от злато или сребро, или печатат хартиени пари, които могат да бъдат изкупени за определено количество физическа стока. Фиатните пари обаче са неконвертируеми и не могат да бъдат изкупени, просто защото няма базова стока, която да ги обезпечава.

 

Тъй като фиатните пари не са свързани с физическите резерви, като националните запаси от злато или сребро, те рискуват да загубят стойност при инфлация или дори да станат безполезни в случай на хиперинфлация. В някои от най-тежките случаи на хиперинфлация, каквато има в Унгария веднага след Втората световна война, темпът на инфлация може да се удвои за един ден.

 

Освен това, ако хората загубят вяра в националната валута, парите вече няма да имат стойност. Това е много по-различно от валута, обезпечена със злато напимер; тя носи присъщата си стойност заради търсенето на злато за производството на бижута и декорации, електронни устройства, компютри и космически превозни средства.

 

История на фиатните пари в България

 

Българският лев е приет за официална парична единица през 4 юни 1880 г. Това се случва почти веднага след Освобождението на България от Османско робство. Тогава се приема закон за сечене на монети, който започва да се прилага от следващата година с появата на първите монети. Тогавашният закон определя количеството сребро, злато и мед в отделните монети, което означава, че българският лев по онова време е бил обезпечен и не е бил фиатна валута. Стойността на тогавашния лев е равен на стойността на френския франк, а общото парично предлагане се свежда до 15 милиона лева.

 

Българският лев се превръща във фиатна валута след Първата световна война, за да се справи с тежката инфлация след войната в периода 1915 – 1923 г. Едва пред 1924 г. левът се стабилизира.


След Втората световна война (1951 г.) следва нова инфлация, при която 100 стари лева се равняват на 1 нов лев. Следват няколко деноминации на лева до установяването на валутен борд през 1997 г, когато курсът на българския лев се фиксира към този на германската марка в съотношение 1000:1. През 1999 г. следва деноминиране на лева, когато той вече изравнява стойността си с германската марка, а след като България влиза в Европейския съюз, българският лев се присъединява към еврозоната и така наречения валутен борд, който фиксира цената на лева спрямо еврото.  

Предимства и недостатъци на фиатните пари

pros

 Предимства

  • Фиатните пари са добра валута, ако могат да се справят с предназначението на  парична единица, от каквато се нуждае националната икономика – да съхранява стойността си, да предоставя цифрова сметка и да улеснява обмена. Също така фиатните пари имат отличен сеньораж, което означава,  че са по-изгодни за емитиране от валута, пряко обвързана със стока. 
  • Фиатните валути придобиха известност през 20-ти век отчасти, защото правителствата и централните банки се стремяха да изолират икономиките си от тежките последици от естествените покачвания и сривове в бизнес цикъла. 
  • Тъй като фиатните пари не са оскъден или фиксиран ресурс като златото, централните банки притежават много по-голям контрол върху предлагането им, което им дава власт да управляват икономически променливи, като предлагане на кредити, ликвидност, лихвени проценти и скорост на паричното обращение. 
cons

Недостатъци

  • Кризата от 2007 г. и последвалият финансов срив обаче събудиха подозрения дали централните банки могат да предотвратят депресиите или сериозните рецесии чрез регулиране на паричното предлагане. Валутата, обвързана със злато, обикновено е по-стабилна от фиатните пари поради ограниченото предлагане на златото. Заради неограниченото предлагане на фиатни пари, възможността от образуването на финансови балони с фиатни пари е по-голяма.

Пример как нещата могат да се объркат при използването на фиатни пари: хипреинфлация 

 

Зимбабве даде пример за най-лошия сценарий при ползването на фиатни пари в началото на 21 век. В отговор на сериозните икономически проблеми централната банка на страната започна да печата пари със зашеметяващи темпове, което доведе до хиперинфлация. 

 

Експертите предполагат, че през това време валутата е загубила 99,9% от стойността си. Цените бързо нарастнаха и потребителите бяха принудени да носят цели торби с пари, за да си купят основни стоки. В разгара на кризата правителството на Зимбабве беше принудено да издаде банкнота с 100 трилиона зимбабвийски долара. В крайна сметка чуждестранните валути изместиха зимбабвийския долар.

 

Защо са ценни фиатните пари?

 

За разлика от обезпечените със стоки пари, като златни монети или хартиени банкноти, които могат да бъдат изкупени за благородни метали, фиатните пари са обезпечени изцяло от доверието в правителството, което ги е емитирало. 

 

Една от причините за това е, че правителствата изискват плащането на данъци във фиатните пари, които самите те издават. Тъй като всеки трябва да плаща данъци, иначе го грози строго наказание или затвор, хората са принудени да приемат фиатната валута. Според друга теория, наречена кредитна, всички пари са в кредитно-дългово отношение, затова няма значение дали парите са обезпечени с нещо или не, за да поддържат стойността си.

 

Защо съвременните икономики предпочитат фиатните пари? 

 

Преди 20-ти век повечето страни са използвали някакъв златен стандарт или обезпечение от стока. Тъй като международната търговия и финансите нарастват по мащаб и обхват, ограниченото количество злато, излизащо от мините и намиращо се в трезорите на централната банка, не може да насмогне на новата стойност, която се създава, което води до сериозни смущения в световните пазари и търговията. 

 

Фиатните пари дават на правителствата по-голяма гъвкавост да управляват собствената си валута, да определят паричната политика и да стабилизират глобалните пазари. Те позволяват също банкиране с частични резерви, което предоставя на търговските банки възможност да умножават сумата на наличните пари, за да посрещнат търсенето от страна на кредитополучателите.

 

Кои са алтернативите на фиатните пари?

 

Днес фиатните пари са законно платежно средство в почти всяка държава. Въпреки че можете да купувате и продавате злато и златни монети, те рядко се използват като средство за размяна или за ежедневни покупки и обикновено са по-скоро колекционерски или спекулативен актив. Криптовалутите, като биткойн, които се появиха през последното десетилетие, се явяват предизвикателство за инфлационния характер на фиатните валути, но въпреки повишения интерес и приемането им, тези виртуални активи изглежда не се доближават до „парите“ в традиционния смисъл на думата.

 

Фиатните пари водят ли до хиперинфлация? 

 

Рискът от хиперинфлация съществува винаги, когато дадена страна печата собствена валута. Повечето развити страни обаче са преживели само умерени вълни на инфлация. Всъщност наличието на постоянно ниско ниво на инфлация се разглежда като положителен двигател на икономическия растеж и инвестициите, тъй като насърчава хората да влагат парите си в обращение, вместо да ги оставят бездейни и с течение на времето да губят покупателната си способност. 

 

Наличието на относително силна и стабилна валута е не само наложително за повечето съвременни централни банки, но и бързо девалвираната валута е вредна за търговията и финансирането. Нещо повече, не е ясно дали хиперинфлацията се причинява от „безразборно печатане“ на пари или не. Всъщност хиперинфлация се е случвала през цялата история, дори когато парите са били базирани на благородни метали; и цялата съвременна хиперинфлация е започнала с фундаментален срив в реалната производствена икономика и/или с политическа нестабилност в страната. 

PiggyyPedia BG

Сподели тази статия