Какво представляват количествените улеснения (QE)?

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Количествените улеснения (QE) са форма на парична политика, използвана от централните банки като метод за бързо увеличаване на паричното предлагане в страната и стимулиране на икономическата активност.
• Количествените улеснения обикновено включват закупуване от централната банка на дадена страна на дългосрочни държавни облигации, както и на други видове активи, като например ценни книжа, обезпечени с ипотеки (MBS).
• В отговор на икономическия срив, причинен от пандемията COVID-19, на 15 март 2020 г. Федералният резерв на САЩ обяви план за количествени улеснения в размер на над 700 млрд. долара.
• След това, на 10 юни 2020 г., след кратък опит за свиване на дейността, Фед удължи програмата си, като се ангажира да изкупува най-малко 80 млрд. долара месечно държавни ценни книжа и 40 млрд. долара ценни книжа, обезпечени с ипотеки, до второ нареждане.

Разбиране на количествените улеснения (QE)

За да осъществят количествени улеснения, централните банки увеличават паричното предлагане, като изкупуват държавни облигации и други ценни книжа. Увеличаването на паричното предлагане води до намаляване на лихвените проценти. Когато лихвените проценти са по-ниски, банките могат да отпускат заеми при облекчени условия. Количествените улеснения обикновено се прилагат, когато лихвените проценти вече са близки до нулата, тъй като в този момент централните банки разполагат с по-малко инструменти за въздействие върху икономическия растеж.

Ако самите количествени улеснения изгубят ефективност, може да се използва и фискалната политика на правителството, за да се разшири допълнително паричното предлагане. Като метод количествените улеснения могат да бъдат комбинация от парична и фискална политика; например ако дадено правителство закупи активи, които се състоят от дългосрочни държавни облигации, емитирани с цел финансиране на антициклични разходи за дефицити.

Специални съображения

Ако централните банки увеличат паричното предлагане, това може да доведе до инфлация. Най-лошият възможен сценарий за централната банка е нейната стратегия за количествени улеснения да предизвика инфлация без очаквания икономически растеж. Икономическа ситуация, при която има инфлация, но няма икономически растеж, се нарича стагфлация.

Въпреки че повечето централни банки са създадени от правителствата на своите страни и имат известен регулаторен надзор, те не могат да принудят банките в своята страна да увеличат кредитната си дейност. По същия начин централните банки не могат да принудят кредитополучателите да търсят заеми и да инвестират. Ако увеличеното парично предлагане, създадено чрез количествени улеснения, не си проправи път през банките и в икономиката, количествените улеснения може да не са ефективни (освен като инструмент за улесняване на дефицитните разходи).

Друга потенциално отрицателна последица от количествените улеснения е, че те могат да обезценят националната валута. Макар че обезценяването на валутата може да помогне на местните производители, тъй като изнасяните стоки са по-евтини на световния пазар (и това може да спомогне за стимулиране на растежа), намаляването на стойността на валутата оскъпява вноса. Това може да увеличи производствените разходи и равнището на потребителските цени.

От 2009 г. до 2014 г. Федералният резерв на САЩ провежда програма за количествени улеснения, като увеличава паричното предлагане. Това доведе до увеличаване на активната страна на баланса на Федералния резерв, тъй като той изкупуваше облигации, ипотеки и други активи. Пасивите на Федералния резерв, предимно в банките в САЩ, нараснаха със същия размер и към 2017 г. възлизаха на над 4 трлн. долара. Целта на тази програма беше банките да отпускат заеми и да инвестират тези резерви, за да стимулират общия икономически растеж.

В действителност обаче се случи така, че банките задържаха голяма част от тези пари като излишни резерви. В пика преди появата на коронавируса банките в САЩ държаха 2,7 трлн. долара в свръхрезерви, което беше неочакван резултат от програмата за количествени улеснения на Федералния резерв.

Повечето икономисти смятат, че програмата за количествени улеснения на Федералния резерв е спомогнала за спасяването на американската (а потенциално и на световната) икономика след финансовата криза от 2008 г. Въпреки това мащабът на нейната роля за последвалото възстановяване всъщност е невъзможно да се определи количествено. Други централни банки се опитаха да приложат количествени улеснения като средство за борба с рецесията и дефлацията в своите страни, като постигнаха подобни неубедителни резултати.

Примери за количествени улеснения

След Азиатската финансова криза от 1997 г. Япония изпада в икономическа рецесия. От 2001 г. Японската централна банка (BoJ) започва агресивна програма за количествени улеснения, за да ограничи дефлацията и да стимулира икономиката. Банката на Япония премина от изкупуване на японски държавни облигации към изкупуване на частен дълг и акции. Въпреки това кампанията за количествени улеснения не успя да постигне целите си. Между 1995 г. и 2007 г. японският брутен вътрешен продукт (БВП) спада от приблизително 5,45 трлн. долара до 4,52 трлн. долара в номинално изражение въпреки усилията на Японската централна банка.

След финансовата криза от 2008 г. Швейцарската национална банка (SNB) също прилага стратегия за количествени улеснения. В крайна сметка SNB притежаваше активи, които надхвърляха годишното икономическо производство за цялата страна. Това превърна версията на SNB за количествени улеснения в най-голямата в света (като съотношение към БВП на страната). Въпреки че икономическият растеж в Швейцария е положителен, не е ясно каква част от последвалото възстановяване може да се припише на програмата за количествени улеснения на SNB. Например, въпреки че лихвените проценти бяха свалени под 0%, SNB все още не беше в състояние да постигне целите си за инфлация.

През август 2016 г. Английската централна банка (BoE) обяви, че ще стартира допълнителна програма за количествени улеснения, за да подпомогне преодоляването на евентуалните икономически последици от Брекзит. Планът предвиждаше BoE да изкупи държавни облигации за 60 млрд. лири и корпоративен дълг за 10 млрд. лири. Планът имаше за цел да задържи повишаването на лихвените проценти в Обединеното кралство, а също и да стимулира бизнес инвестициите и заетостта.

От август 2016 г. до юни 2018 г. Националната статистическа служба във Великобритания съобщи, че бруто образуването на основен капитал (измерител на бизнес инвестициите) е нараствало със среден тримесечен темп от 0,4%. Това е по-ниско от средния темп за периода от 2009 г. до 2018 г. В резултат на това икономистите бяха натоварени със задачата да се опитат да определят дали растежът би бил по-лош без тази програма за количествени улеснения.

През май 2009 г. Европейската централна банка започна широкомащабно изкупуване на обезпечени облигации, а през 2010 г. и 2011 г. закупи държавни облигации на стойност около 250 млрд. евро от целеви държави членки. До 2015 г. обаче ЕЦБ отказваше открито да признае, че извършва количествени улеснения.

При драматична промяна на политиката, следвайки новия консенсус от Джаксън Хоул, на 22 януари 2015 г. Марио Драги, президент на Европейската централна банка, обяви „разширена програма за закупуване на активи“, при която ще бъдат изкупувани облигации на централни правителства, агенции и европейски институции от еврозоната на стойност 60 млрд. евро месечно.

Започвайки от март 2015 г., стимулирането беше планирано да продължи най-рано до септември 2016 г., като общият размер на QE беше поне 1,1 трлн. евро. Марио Драги обяви, че програмата ще продължи: „докато не видим продължаваща корекция в хода на инфлацията“, визирайки необходимостта ЕЦБ да се бори с нарастващата заплаха от дефлация в еврозоната в началото на 2015 г.

През март 2016 г. ЕЦБ увеличи месечните си покупки на облигации от 60 млрд. евро на 80 млрд. евро, започна да включва корпоративни облигации в програмата за закупуване на активи и обяви нови свръхизгодни четиригодишни кредити за банките. От ноември 2019 г. ЕЦБ възобнови изкупуването на държавни облигации в еврозоната в размер на 20 млрд. евро в опит да насърчи правителствата да вземат повече заеми и да харчат във вътрешни инвестиционни проекти. През март 2020 г., за да помогне на икономиката да поеме шока от кризата с COVID-19, ЕЦБ обяви Програма за спешни покупки при пандемия (PEPP) на стойност 750 млрд. евро. Целта на пакета за стимулиране (PEPP) беше да се намалят разходите по заемите и да се увеличи кредитирането в еврозоната. 

На 15 март 2020 г. Федералният резерв на САЩ обяви плана си да осъществи покупки на активи на стойност до 700 млрд. долара като спешна мярка за осигуряване на ликвидност на финансовата система на САЩ. Това решение беше взето в резултат на огромните икономически и пазарни сътресения, предизвикани от бързото разпространение на вируса COVID-19 и последвалото спиране на икономическата дейност. Последвалите действия разшириха за неопределено време това действие на QE.